ЛАТИНСКИ СЕНТЕНЦИИ И МЪДРИ МИСЛИ
M
magister dixit (магистер диксит),
учителят каза; думи, използувани като довод идящ от авторитет.
magistratus lex est loquens, lex autem mutus magistratus (магистратус лекс ест локвенс лекс аутем мутус магистратус),
чиновникът е закон, който говори, а пък законът е чиновник, който мълчи.
magni animi est injurias despicere (магни аними ест инюриас деспицере),
на великия дух е свойствено да презира обидите.
mala sunt vicina bonis (мала сунт вицина бонис),
злото е съсед на доброто.
mala tempora curront (мала темпора куронт),
тежки времена преживяваме.
malefacere qui vult, nunquam non causam invenit (малефацере кви вулт нунквам нон каузам инвенит),
който иска да направи зло, всекога ще намери повод.
male vivet, quisquis nesciet mori bene (мале вивет квисквис несциет мори бене),
лошо живее този, който не ще знае да умре достойно.
malo periculosam libertatem quam quietum servitium (мало перикулозам либертатем квам квиетум сервициум),
предпочитам една свобода с всички свои угрози, пред едно тираническо правителство с всички свои благодеяния.
malo videri nimis timidis, quam parum prudens (мало видери нимис тимидус квам парум пруденс),
предпочитам да изглеждам прекалено страхлив, отколкото малко благоразумен.
malus bonum ubi se simulat, tunc est pessimis (малус бонум уби се симулат, тунк ест песимус),
когато лошият се преструва на добър, тогава той е най-лош.
malus est vocandus, qui sui causa est bonus (малус ест вокандус кви суи кауза ест бонус),
лош е тоя, който е добър за лична облага.
manu militari (ману милитари),
с въоръжена сила, т. е. чрез прибегване до въоръжена сила, до милицията.
manus manum lavat (манус манум лават),
ръка, ръка мие.
maxima egestas avaritia (максима егестас аварициа),
скъперничеството е най-голямата сиромашия.
medice, cura te ipsum (медице кура те ипсум),
лекарю, сам себе си излекувай! (казва се на неканен съветник, който сам се нуждае от съвет).
melius est nubere quam uri (мелиус ест нубере квам ури),
по-добре е да се женят, отколкото да се разженват. Думи на св. Павел в първото му послание към коринтяните (глава 7 и 8). Апостол Павел бил привърженик на безбрачието, но казвал, че все по-добре е да се ожени човек, отколкото да гори от огъня на страстите, тъй като не всекому е дадено да се въздържа.
memento (мементо),
бележка за напомняне; бележник за вписване на неща, за които човек иска да си спомни по-късно.
memento mori (мементо мори),
помни, че ще умреш.
Mane, Thekel, Phares!,
(т. е. отмерено, преброено, разделяно), пророческо заплашване, което невидима ръка начертала върху стените на залата, в която Балтасар, крал на Калдея, се отдавал на последната си оргия, именно в деня, когато Кир проникнал във Вавилон. Употребява се, когато иска да се предскаже настъпващо опасно събитие.
memoria minuitur, nisi eam exerceas (мемориа минуитур низи еам екзерцес),
паметта намалява, ако не я упражняваш.
mendacem memorem esse oportet (мендацем меморем есе опортет),
лъжецът трябва да помни.
mendax est furax (мендакс ест фуракс),
лъжецът е крадец.
mens sana in corpore sano (менс сана ин корпоре сано),
здрав дух в здраво тяло (думи на Ювенал).
memento, homo, quia pulvis es et in pulvere reverteris (мементо хомо, квиа пулвис ес ет ин пулвере ревертерис),
спомняй си, човече, че си прах и че на прах ще се превърнеш.
mirabile dictu (мирабиле дикту),
чудно да се каже.
mirabile visu (мирабиле визу),
чудно да се види.
minime sibi quisque notus est (мини ме сиби квисквие нотус ест),
всекой най-малко е познат на себе си.
miseri est nescire sine periclo vivere (мизери ест несцире сине перикло вивере),
злощастен е оня, който не умее да живее сред опасност.
modus operandi (модус операнди),
начин за действуване, постъпване.
modus procedendi (модус процеденди),
начин на постъпване, начин на действие.
modus vivendi (модус вивенди),
начин на живеене (в смисъл: спогодба, споразумение между две враждуващи или неприятелски настроени страни за взаимно търпение).
mora cogitationis deligentia est (мора когитационис дилигенциа ест),
бавността в мисленето е голямо достойнство.
more maiorum (море маиорум),
обичая на старите.
mors ultima ratio (море ултима рацио),
смъртта е последния разум (последно гледане на сметки, отчитане) крайният смисъл на всичко.
moto proprio (мото проприо),
по свое побуждение, непринудено.
multi sunt vocati, pauci vero electi (мулти сунт вокати, пауци веро електи),
мнозина са звани, но малцина избрани. Думи на Исус Христос (според евангелието на Матея и Марка).
musco lapis volutus obducitur (муско лапис волутус обдуцитур),
търкалящият се камък не хваща мъх.
mutatis mutandis (мутатис мутандис),
откак се изменят ония неща, които трябва да бъдат изменени, с неизбежни промени.
N
natura non facit saltus (натура нон фацит салтус),
природата не прави скокове, т. е. всичко у нея се развива естествено, с последователност.
naturalia non sunt turpia (натурална нон сунт турпиа),
естествените неща не са срамотии.
naturam expelles furca, tamen usque recurret (натурам експелес фурка тамен ускве рекурет),
ще прогоня природата (т. е. естествения инстинкт) с вилицата (със силата), но тя отново (винаги) ще се завърне (Хораций). С други думи, тази мисъл напомня за котката на Езопа, която превърната в жена, стояла доста прилично на масата до тогава, докато видела да бяга една мишка.
naturae convenienter vive (натуре конвениентер виве),
живей съгласно с природата.
ne cede malis (не цеде малис),
не отстъпвай пред нещастието.
necessitas egentem mendacem facit (нецеситас егентем мендацем фацит),
нуждата прави бедния лъжец.
Necessitas, quod poscit, nisi das, eripit (нецеситас квод посцит низи дас ерипит),
нуждата трябва това, което иска, ако не й се дава.
nec pluribus impar (нек плурибус импар),
не равен на мнозина (на много слънца), т. е. по-висш от другите. Самонадеен девиз на френския крал Людовик XIV, който прибавял този латински израз към емблемата си - слънце, което пръска лъчите си по земното кълбо.
nec plus ultra (нек плус ултра),
не по-далеч, т. е. от туй повече е невъзможно. Надпис, който, според преданието, бил поставен от Херкулес на двете планини Калпея и Абила, който той сметал за крайните точки на света и които разделил, за да съедини Океана със Средиземно море.
nec scire pas est omnia (нек сцире пас ест омниа),
не е позволено да знае човек всичко.
negando causa avaro nunquam deficit (негандо кауза аваро нунквам дефицит),
скъперникът винаги намира повод да откаже.
negat sibi ipse, qui, quod difficile est petit (негат сиби ипсе кви квод дифициле ест петит),
сам на себе си отказва този, който иска това което е мъчно.
nemo ante mortem beatus (немо анте мортем беатус),
никой не е блажен преди смъртта си (думи на гръцкия мъдрец Солун към богатия цар Крез, който се мислил честит).
nemo ignavia immortalis factus est (немо игнавиа иморталис фактус ест),
никой чрез леност не е станал безсмъртен.
nemo ita pauper vivit, quam pauper natus est (немо ита паупер вивит квам паупер натус ест),
никой не живее толкова беден, колкото беден е роден.
nemo patriam, quia magna est, amat, sed quia sua (немо патриам, квиа магна ест амат сед квиа суа),
никой не обича родината затова, че тя е голяма, а че е негова.
nemo potest omnia scire (немо потест омниа сцире),
никой не може да знае всичко.
nemo prudens punit, quia peccatum est, sed ne peccetur (немо пруденс пунит квиа пекатум ест сед не пецетур),
никой благоразумен не наказва затова, защото е сгрешено, а за да се не греши.
nemo timendo ad summum pervenit locum (немо тимендо ад сумум первенит локум),
никой не е достигнал със страх до най-високото място.
ne plus promittas, quam praestari possis (не плус промитас квам престари посис),
да не обещаваш повече, отколкото можеш да изпълниш.
ne quidquam incipies, quod poeniteat, cave (не квидквам инципиес квод пеницет каве),
пази се, да не се заловиш за нещо, за което да се разкайваш.
nervus probandi (нервус пробанди),
нервът на онова, което трябва да се докаже.
nervus rerum (нервус рерум),
нерв на нещата (които има да се вършат); главното нещо за предприятия - парите.
ne varietur (не вариетур),
да не се изменя! (казва се за редакция на документ или за издание в окончателен вид).
nihil aliud est ebrietas quam voluntaria insania (нихил алиуд ест ебриетас квам волунтариа инсаниа),
пиянството не е нищо друго освен доброволна лудост.
nihil est in intellectu quod prius non fuerit in sensu (нихил ест ин интелекту квод приус нон фуерит ин сенсу),
нищо няма в разума, което преди това да не е било в чувствата.
ninil est simul et inventum et perfectum (нихил ест симул ет инвентум ет перфектум),
нищо не е едновременно изнамерено и усъвършенствувано.
nihil sub sole novum (нихил суб соле новум),
нищо не е ново под слънцето.
nihilo minus (нихило минус),
нищо по-малко.
nil nimis (нил нимис),
нищо прекалено.
nil novi sub sole (нил нови суб соле),
нищо ново под слънцето (думи на цар Соломон).
nil sine magno vita labore dedit mortalibus (нил сине магно вита лаборе дедит морталибус),
нищо без голям труд животът не е дарил на простосмъртните.
nimis alit flammam, grandior aura necat (нимис алит фламам грандиор аура некат),
тихият ветър храни пламъка, силният го задушава.
nisi per te sapias, frustra sapientem audias (низи пер те сапиас фрустра сапиенцем аудиас),
ако мъдростта не е в тебе, напраздно ще слушаш мъдреците.
nitimur in vetitum semper cupimusque negata (нитимур ин ветитум семпер купимускве негата),
винаги се стремим към това, което е забранено и желаем нещата, които ни се отказват.
nil admirari (нил адмирари),
от нищо да не се трогвате (в морално и интелектуално отношение). Този израз, възприет от Хораций като принцип на щастие, е превод от старогръцка поговорка, приписана от Питагор. Днес му се придава смисъл: не се учудвай на нищо и е девиз на скептиците, апатичните и пр.
nolens-volens (ноленс-воленс),
волю-неволю, щеш-нещеш.
noli me tangere (поли ме тангере),
не се докосвай до мене! (думи на Христа към Магдалина). Употребява се в прен. смисъл за нещо забранено.
nolite mittere margaritas ante porcos (нолите митере маргаритас анте поркос),
не хвърляй бисери на свинете.
nomen et omen (номен ет омен),
име и коба (злокобност).
nomina stultorum scribuntur ubique locorum (номина стулторум скрибунтур убикве локорум),
имената на глупците висят по стените.
non bis in idem (нон бис ин идем),
правосъдна аксиома, според която човек не може да бъде съден два пъти за едно и също престъпление.
non bonus est ulli, qui malus ipse sibi (нон бонус ест ули кви малус ипсе сиби),
за никого не е добър, който е лош за себе си.
non est bonitas esse meliorem pessimo (нон ест бонитас есе мелиорем песимо),
да си по-добър от най-лошия, не значи да си добър.
non ex quovis ligno fit Mercurius (нон екс квовис лигно фит Меркуриус),
не от всеко дърво може да се извае Меркурий, - отговаря на българската поговорка: от всеко дърво свирка не става.
non facile de innocente crimen fingitur (нон фациле де иноценте кримен фингитур),
не лесно се измисля престъпление за невинния.
non ignara mala miseris succurrere disco (нон игнара мала мизерис сукурере диско),
познавайки нещастието, зная да помагам на нещастните.
non est tuum, fortuna quod fecit tuum (нон ест туум фортуна квод фецит туум),
не е твое това, което щастието е направило твое.
non ille beatus, qui multa scit, sed qui facit, quae bona esse scit (нон иле беатус кви мулта сцит сед кви фацит квуе бона есе сцит),
не е щастлив, който много знае, но който прави това, което знае, че е добро.
non metuit mortem qui scit contemnere vitam (нон метуит мортем кви сцит контемнере витам),
не се страхува от смъртта, който умее да презира живота.
non multa, sed multum (нон мулта сед мултум),
не много думи, а много дела.
nonunquam sera est ad bonus mores via (нонуквам сера ест ад бонус морес виа),
понекога е късно да влезем в правия път.
non novit virtus calamitati cedere (нон новит виртус каламитати цедере),
смелостта не умее да отстъпва пред опасностите.
non numeranda, sed ponderanda argumenta (нон нумеранда сед пондеранда аргумента),
доказателствата не се броят, а се теглят.
non plus ultra (нон плус ултра),
не повече оттатък т. е. предел, зад който не може да се откаже прен.: нещо съвършено, ненадминато.
non possimus (нон посимус),
не можем (израз на отричане или на съпротива срещу предявено искане).
non potest bene geri res pubblica multorum imperiis (нон потест бене гери рес публика мулториум империис),
държавата не може да се управлява добре, когато мнозина заповедват.
no pudere dicere quod non pude est centire (нон пудере дицере квод нон пуде ест центире),
не се срамувам да изкажа това, за което не се срамувам да мисля (Виргилий).
non qui parum habent, sed qui plus cupido pauc per est (нон кви парум хабент сед кви плу купидо паупер ест),
не този, който има малко но който иска да има повече, е беден (Сенека).
non sibi, sed patriae (нон сиби сед патрие),
не за нас, а за нашето отечество.
Non quam diu, sed quam ben vixseris refert (нон квам диу сед квам бен виксерис реферт),
не е важно колко време, а колко добре си живел.
nun qua itur, sed qua eumdur est (нон ква итур сед ква еумдур ест),
не през где се минава, а през где требва да се мине.
non quis, sed quid (нон квис сед квид),
не кой, а какво, т. е. не лицето, а делото.
non scit vox missa reverti (нон сцит вокс миса реверти),
казаната дума не се връща вече.
non scholae, sed vitae discendum (нон скхоле сед вите дисцендум),
требва да се учим, не за училището, а за живота.
non sibi, sed omnibus (нон сиби сед омнибус),
не за себе си, а за всички.
nosce te ipsum (носце те ипсум),
познай себе си! (латински превод на прочутия старогръцки надпис гноти сеавтон върху храма на Аполона в Делфи).
nota bene (нота бене),
забележи добре, т. е. обърни внимание! - Съкратено се пише: N. B.
novissima verba (новисима верба),
най-нови, т. е. последни думи. Употребява се обикновено за означаване на последните думи на умиращ.
nulla regula sine exceptione (нула регула сине ексцепционе),
няма правило без изключение.
nunquam non paratus (нунквам нон паратус),
никога неприготвен.
nulla dies sine linea (нула диес сине линеа),
никакъв ден без ред, т. е. не пропускай ден, без да извършиш нещо!
nullum magnum ingenium sine mixtura dementiae fuit (нулум магнум ингениум сине микстура деменцие фуит),
не съществува голем талант без доза от лудост (Сенека).
nulla tempestas magna perdurat (нула темпестас магна пердурат),
нито една голяма буря не трае дълго време.
nullus agenti dies longus est (нулус агенти циес лонгус ест),
за трудолюбието нито един ден не е дълъг.
nullum tam impudens mendacium est, ut teste careat (нулам там импуденс мендациум ест ут тесте кареат),
никоя лъжа не е тъй безочлива, както тази, за която няма свидетел.
nunc aut numquam (нунк аут нумквам),
сега или никога.
nunc est bibendum (нунк ест бибендум),
сега трябва да пием! (израз на Хораций по повод на победата при Акциум. Употребява се фамилиарно като покана за чествуване голям или неочакван успех).
nunquam, ubi diu fuit ignis, deficit vapor (нунквам уби ду фуит игнис дефицит вапор),
никога не липсва дим там, дето дълго е имало огън.
nunquam aliud natura, aliud sapientia dicit (нунквам алиуд натура алиуд сапиенциа дицит),
никога природата не говори едно, а мъдростта друго.
nunquam periculum sine periculo vincitur (нунквам перикулум сине перикуло винцитур),
никога опасността не се побеждава без опасност.
nutritur vento, vento restinguitur ignis (нутритур венто венто рестингуитур игнис),
огънят се подхранва и гаси от ветъра.
O
obsequium, amicos verita odium parit (обсеквиум амикос верита одиум парит),
угаждането създава приятели, истината - неприятели.
oderint, dum metuant (одерит дум метуант),
нека ме мразят, стига да се боят. Израз на латинския трагически поет Аций, цитиран от Цицерон. - Може да служи за девиз на деспотическите и мнителни владетели.
odi profanum vilgus (оди профанум вилгус),
мразя простия народ (Хораций).
odi sapientem, qui sibi ipsi non sapit (оди сапиенцем кви сиби ипси нон сапит),
мразя мъдрец, който за себе си не е мъдрец.
odium est ira inveterata (одиум ест ира инветерата),
омразата е застарял гнев.
officium damno esse haud decet praestantibus (официум дамно есе хауд децет престантибус),
услугата не бива да е във вреда на този, който я прави.
oleum perdidisti (олеум пердидисти),
прахосал си маслото, т. е. изгубил си времето. (Древните се осветявали с дървено масло и казвали за едно лошо съчинение, че авторът му напусто е изразходвал маслото си, докато го напише).
omne ignotum pro magnifico est (омне игнотум про магнифико ест),
всеко нещо, което не познаваме, считаме го за чудесно. (Великолепен афоризъм на Тацит).
omne nimium nocet (омне нимиум ноцег),
всеко излишество (всеко прекалено) вреди.
omne principium grave (омне принципиун граве),
всеко начало е трудно.
omne vivum ex ovo (омне вивум екс ово),
всека жива твар произхожда от зародиш. Афоризъм на английския биолог Харвей).
omne nimium vertitur in vitium (омне нимиум вертитур ин вициум),
всичко прекалено се превръща в порок.
omnia bona bonis (омниа бона бонис),
всички неща са добри за добрите.
omnia mecum porto (омниа мекум порто),
всичкото си богатство нося със себе си. - Отговор на гръцкия мъдрец Биас към неговите съграждани, които, като бягали от родния си град Приен пред настъпващите войски на Кир и били претоварени с дрехи и вещи, се чудели, че философът не носел нищо със себе си. - Той искал да каже, че истинското богатство се състои в мъдростта.
omnia si perdas, famam servare memento! (омниа си пердас фамам серваре мементо),
ако всичко изгубиш, гледай да запазиш доброто си име.
omnia sunt incerta, cum a jure discessum est (омниа сунт инцерта кум а юре дисцесум ест),
всичко е несигурно, когато човек е отстъпил от правото.
omnia vincit amor (омниа винцит амор),
любовта всичко побеждава.
omnis amans amens (омние аманс аменс),
всеки влюбен е безумен.
omnis dies velut ultimus ordinandus est (омннс диес велут ултимус ординандус ест),
всеки ден требва да се разпределя така, като че ли е последен.
оmnis homo mendax (омнис хомо мендакс),
всеки човек е лъжец.
omnium rerum mors est extremum (омниум рерум морс ест екстремум),
от всички неща смъртта е последното.
onus probandi (онус пробанди),
задължението (главно на обвинителя) да подкрепи с доказателства обвиненията си.
opera et studio (опера ет студио),
с труд и прилежание.
o pessimum periclum, quod opertum latet! (о песимум периклум квод опертум латет),
най-лоша е скритата опасност.
ora et labora (ора ет лабора),
моли се и работи.
ora pro nobis (ора про нобис),
моли се за нас.
orbis pictus (орбис пиктус),
пъстър свет, свет в образи, труд на бележития чешки педагог Ян Амос Коменски.
o sancta simplicitas! (о санкта симплицитас),
о свещена простота! Възклик, приписван на Ян Хус (а според други - на Иероним Пражки), когато видел една баба да хвърли и тя дървета в кладата, над която той горел жив. - Този израз се употребява иронично, за да се осмее наивен, простодушен израз или поведение.
o tempora, o mores! (о темпора, о морес),
о времена, о нрави! Възклик, с който Цицерон изказва възмущението си от покварата на съвременниците си, в първата си реч против Катилина.
P
pacem cum hominibus, bellum cum vitiis habe (пацем кум хоминибус белум кум вициис хабе),
живей в мир с хората, а води война с пороците им.
palmam qui metuit ferat (палмам кви метуит ферат),
нека носи палмата онзи, който я заслужил.
panem et circenses (панем ет цирцензес),
хляб и зрелища. Презрителни думи на Ювенал към римляните от епохата на упадъка, които не мислели вече за друго, освен за безплатен хляб и за безплатни зрелища.
paratae lacrimae insidias, non fletum indicant (парате лакриме инсидиас нон флетум индикант),
престорените сълзи издават коварство, а не плач.
parcere subjectis et debellare superbos (парцере субиектис ет дебеларе супербос),
да щадиш подчинилите се и да укротиш надменните. Думи поставени от Виргилий в устата на Анхиз, когато обяснявал на Еней бъдещата роля на римския народ.
parcimonia est magnum vectigal (парцимониа ест магнум вектигал),
пестеливостта е голям доход.
parem non fert (парем нон ферт),
не понася, не търпи равен на себе си.
pares cum paribus facillime congragantur (парес кум парибус фацилиме конграгантур),
равни с равни най-лесно се събират.
par interim (пар интерим),
привременно. Употребява се за означаване временно заместване на длъжностно лице (напр.: управляващ легация пар интерим).
paritur pax bello (пари тур пакс бело),
мирът се ражда от война.
pars adversa (парс адверса),
противната страна (в процес).
parum fidei miseris est (парум фидеи мизерис ест),
на нещастниците се вярва малко.
parturient montes, nascetur ridiculus mus! (партуриент монгес насцетур ридикулус мус),
замъчила се е планината и родила мишка. (Хораций).
parvum parva decent (парвум парва децент),
на малкия прилича малкото.
paciens, quia aeternus (пациенс квиа етернус),
търпелив, защото е вечен. Израз, с който св. Августин изказва възхищението си от преголямата търпеливост на Бога спрямо погрешимостта и престъпността на човечеството.
pauca, sed bona (паука сед бона),
малко неща, но добри неща.
pecunia tua tecum est (пекуниа туа текум ест),
парите ти заедно с тебе да погинат! Прочути думи, отправени от апостол Петър към Симон Магесника, който (според Дела ет апостолите, VIII, 20) предложил пари, за да му се даде Светия Дух.
pectus facit theologum (пектус фацит теологум),
сърдцето прави богослова, т. е. богослов става по убеждение.
pecunia una regimem est rerum omnium (пекуниа уна регимем ест рерум омниум),
парите са едничък двигател на всички неща.
per aspera ad astra (пер аспера ад астра),
през грапавините към звездите, т. е. с труд всичко се постига.
pereat mundus (переат мундус),
нека погине светът!
pericla timidus, etiam quae non sunt, videt! (перикла тимидус ециам квуе нон сунт видет),
страхливецът вижда опасности и там дето ги няма.
per fas et nefas (пер фас ет нефас),
чрез позволеното и непозволеното, т. е. чрез всички средства, на всека цена.
pericula qui audit ante vicit, quam accipit (перикула кви вудет анте вицит квуам акципит),
смелият побеждава опасността, преди да е изпитал.
perdes maiora, minora nisi sevaveris (пердес майора минора низи серваверис),
ще изгубиш в големите работи, ако не умееш да пазиш малкото.
perpetuo vincit, qui utitur clementia (перпетус винцит кви утитур клеменциа),
винаги побеждава, който е снизходителен.
per quae sis tutus, illa simper sogites (пер квуе сис тутус ила семпер когитес),
винаги мисли за това, което ти осигурява спокойствието.
pingue ingenium (пингве ингениум),
затлъстял, тъп ум.
plaudete cives (плаудете цивес),
ръкоплескайте, граждани! С тези думи актьорите на древния Рим молели публиката да ръкоплеска след свършването на една комедия.
plus stricto mendax offendit lingua mucrone (плус стрикто мендакс офендит лингва мукроне),
лъжливият език наранява по-силно от извадения меч.
plerique metu boni, non innocentia (плерикве мету бони нон иноценциа),
повечето хора са добри от страх, не от добродетел.
poena potest demi, culpa perennis erit (пена потест деми кулпа перенис ерит),
наказанието може да се намали, а вината е вечна.
poeta nascitur, orator fit (поета насцитур, оратор фит),
поетът се ражда, ораторът се създава.
post calamitatem memoria alia est calamitas (пост каламитатем мемориа алиа ест каламитас),
споменът за преживено нещастие е ново нещастие.
post factum (пост фактум),
след свършения факт, след случката.
post festum (пост фестум),
след праздника, т. е. много късно.
post factum, nullum consilium (пост фактум нулум консилиум),
след извършено нещо, безполезно е да се разсъждава повече.
post scriptum (пост скриптум),
после писаното, п.п. приписано нещо към свършено и подписано писмо.
potius mori quam foedari (поциус мори квуам федари),
по-добре да умреш, отколкото да се опозориш.
praemissis praemittendis (премисис премитендис),
нещата, които са за предпоставки.
primo mihi (примо михи),
най-напред на мене си (девиз на егоистите).
primo occupanti (примо окупанти),
на първия завоевател. Формула, според която правото на първото завземане съставя, при липса на други обстоятелства, най-малко оспоримо право на собственост.
primum discere, dein docere (примум дисцере деин доцере),
първо се научи, след това учи.
primum vivere deinde philosophari (примум ви-вере деинде философари),
най-напред да мислим за живота, та после за философията. Подигравателни думи, отправяни в старо време към ония, които обичали да философствуват и да разискват, а не били способни да изкарват препитанието си.
primus inter pares (примус интер парес),
пръв между равните на себе си.
privatissime (приватисиме),
в най-тесен кръг.
pro aris et focis (про арис ет фоцис),
за олтарите на огнищата. Употребява се когато искаме да подкрепим една справедлива война.
prodest, quicunque obesse non vult, quum potest (продест квикункве обесе нон вулт квуум потест),
принася полза, който не желае да вреди, когато може.
pro doma sua (про дома суа),
за дома си, т. е. за собствената си черга, за личния си интерес.
pro forma (про форма),
за форма, за лице, за очи (когато се говори за нещо, което е направено, само за да се каже, че е направено).
pro memoria (про мемориа),
за напомняне. - Израз, употребяван в дипломацията за писмените изложения на некои специални въпроси.
promissum cadit in debitum (промисум кадит ин дебитум),
всяко обещание е едно задължение (дълг).
pro patria (про патриа),
за отечеството.
pro rege saepe, pro patria semper (про реге сепе про патриа семпер),
често за краля, винаги за отечеството. (Девиз на френския държавник Колбер).
pudorem alienum qui eripit, perdit suum (пудорем алиенум кви ерипит пердит суум),
който лишава другиго от срам, губи своя.
pulvis et umbra sumus (пулвис ет умбра сумус),
прах и сянка сме.
Q
quae desiit amicitia, ne cepit quidem (квуе дезиит амицициа не цепит квидем),
приятелството, което е престанало, дори не е почвало.
quails artifex pereo! (квалис артифекс перео),
загивам като голям артист! Това са последните думи, които Нерон изрекъл, преди да загине, за да изрази голямата загуба за човечеството със смъртта на един човек като него, който се сметал за голям артист на сцената и в цирка.
quails pater, talis filius (квалис патер талис филиус),
какъвто бащата, такъв и синът.
quails rex, talis grex (квалис рекс талис грекс),
какъвто царят, такова и стадото (от поданици).
quails vita, finis ita (квалис вита финис ита),
какъвто е животът, такъв е и краят.
quam miserum est mortem cupere, nec posse emore! (квам мизерум ест мортем купере нек посе емори),
какво нещастие, да искаш да умреш и да не можеш!
quam miserium est, ubi te capitant, qui defenderint! (квам мизериум ест уби те капитант кви дефендеринт),
какво нещастие, да бъдеш нападнат от тия, които са те защищавали.
quam saepe veniam, qui negaverat petit! (квам сепе вениам кви нагаверат петит),
колко често иска прошка тоя, който я е отказвал!
quam timidus is est, paupertatem qui temet! (квуам темидус ис ест паупертатем кви тимет),
колко е страхлив тоя, който се бои от бедност!
quamvis acerbus, qui monet, nulli nocet (квуамвис ацербус кви монет нули ноцет),
колкото и досадни, съветите никому не вредят.
quantum satis (квуатум сатис),
колкото е достатъчно, колкото трябва.
quasi (квази),
уж, като че; почти.
quasi modo genitus (квази модо генитус),
по някакъв си начин роден; уж некак роден.
quem Deus vult perdere demental (квуем деус вулт пердере дементал),
Бог отнима разума на онзи, когото иска да погуби.
quem Jupiter perdere vult, dementat prius (квуем Юпитер пердере вулт деменгат приус),
когото Юпитер иска да погуби, по-напред му взема ума.
quid ipse sis, non quid habearis interest (квуид ипсе сис нон квуид хаберис интерест),
важи какъв си, не за какъв се сметаш сам.
qui aequo malis animo miscetur, est malus (кви еквуо малис анимо мисцстур ест малус),
който равнодушно гледа злото е лош.
quid leges sine moribus vanae proficiуnt? (квид легес сине морибус ване профициунт),
каква полза от закони, когато няма добри нрави?
quid novi (квид нови),
какво ново има? Фамилиарно запитване между две близки лица, когато се срещнат.
qui accusare volunt, probationes habere debent (кви акузаре волунт пробационес хабере дебент),
тия, които обвиняват, требва да имат доказателства.
quidquid agis, prudenter age, et respice finem (квидквид агис прудентер аге ет респице финем),
каквото вършиш, благоразумно го върши и мисли за краят му.
quid tibi pecunia opus est, si ea uti non potes? (квид тиби пекуниа опус ест си еа ути нон потес),
каква нужда имаш от пари, щом не можеш да ги използуваш.
quieta non movere (квиета нон мовере),
спокойните работи да не се смущават, т. е. неразумно е да се подигат наново утихналите спорове.
qui facilis credit, facilis quoque fallitur idem (кви фацилис кредит фацилис квоквуе фалитур идем),
който лесно вярва, лесно се лъже.
qui nescit dissimulare, nescit regnare (кви несцит дисимуларе несцит регнаре),
който не знае да прикрива, не може да царува. Любим израз на Людовик XI.
qui nescit pati, nescit dominari (кви несцит пети несцит доминари),
който не умее да търпи, не умее да управлява.
qui nimium probat, nihil probat (кви нимиум пробат нихил пробат),
който доказва твърде много, не доказва нищо.
qui potui, feci; faciant meliora potentes (кви потуи феци фациант мелиора потентес),
каквото можах, направих ; нека правят по-добре ония, които могат.
qui pro quo (кви про кво),
кой за кого - погрешка или недоразумение, което произхожда от взимане едно нещо (или лице) за друго.
qui semet accusat, crimine non indigent (кве семет акузат кримине нон индигет),
който себе си обвинява, винаги има за какво.
qui scribit, bis legit (кви скрибит бис легит),
който пише, два пъти чете, т. е. за да разбереш един текст - ако го препишеш, все едно, че си го прочел два пъти.
qui sibi modo vivit, merito aliis est mortuus (кви сиби модо вивит мерито алиис ест мортуус),
който живее само за себе си, с право се счита умрел за другите.
qui tacet consentire vedetur (кви тацет консентире ведетур),
който мълчи, значи е съгласен (одобрява). Максима от римското право.
qui ventum seminat, turbinem metet (кви вентум семинат турбинем метет),
който сее ветър, ще жъне буря.
qui usque tandem (кво усквуе тандем),
това са началните думи на първата реч, която Цицерон произнесъл срещу Катилина, когато последния се осмелил да се яви в сената, след като бил разкрит превратът, готвен от него срещу републиканското управление.
quod Deus conjunxit, homo non separet (квод деус конюнксит хомо нон сепарет),
каквото Бог съедини, човекът не може да раздели; известният принцип от Евангелието (I. Матей).
quod bonum felix faustum fortunatumque sit (квод бонум феликс фаустум фортунатумквуе сит),
израз на благопожелание: нека това се увенчае с щастие и добър успех.
quod cibus aliis, aliis est atrum venenum (квод цибус алиис алиис ест атрум вененум),
това, което за едни е храна, за други е отрова.
quod erat demonstrandum (квод ерат демонстрандум),
това, което требваше да се докаже.
quo felicitas devertit, ibi pernoctat et invidia (кво фелицитас девертит иби перноктат ет инвидиа),
дето се подслони щастието, там нощува и завистта.
quod sors feret, feremus aequo animo (квод сорс ферет феремус еквуо анимо),
това, което ни донесе съдбата, нека го понесем със смирение (Теренций).
quod timeas, citius, quam quod speres, evenit (квод тимеас цициус квуам квод сперес евенит),
по-бърже се случва това, от което се боиш, отколкото това, на което се надеваш.
quod vult cupiditas cogitat, non quod decet (квод вулт купидитас когитат нон квод децет),
страстта мисли, каквото иска, не каквото е прилично.
quos ego (квуос его),
латински израз със смисъл: "Ще ви науча аз вас!" Думи, които Виргилий поставя в устата на Нептун, когато се разсърдил на развилнелите се над морето ветрове; израз на гнев и на заплашване.
quot capita, tot sensus (квот капита, тот сенсус),
колкото глави, толкова мнения.
quousque tandem, Catilina, abutere patientia nostra (квуоусквуе тандем Катилина абутере пациенциа ностра),
до кога, о Катилина, ще злоупотребяваш с нашето търпение?
quum ames, non sapias, aut quum sapias, non ames (квуум амес нон сапиас аут квуум сапиас нон амес),
когато обичаме, не сме мъдри, а когато сме мъдри, не обичаме.
R
rapere est accipere, quod non possis reddere (рапере ест акципере квуод нон посис редере),
да получиш, което не можеш върна, значи да го потребиш.
rarum est felix idemque senex (рарум ест феликс идемквуе сенекс),
редко един и същ човек е и щастлив и стар.
rebus sic stantibus (ребус сик стантибус),
при това положение на нещата.
recta linea est brevissima, recta via tutissima (речта линее ест бревисима ректа виа тутисима),
правата линия е най-къса, правият път най-сигурен.
recte sapit, periclo qui alieno sapit (ректе сапит перикло кви алиено сапит),
истинска мъдрост добива, който се учи от чужда опасност.
recte valere et sapere duo vatae bona (ректе валере ет сапере дуо вите бона),
здравето и мъдростта са двете блага на живота.
redde Caesari, quae sunt Caesaris et quae sunt Dei-Deo (реде Цезари квуе сунт Цазарис ет квуе сунт дей део),
отдай кесаревото Кесарю и божието Богу (Еванг. Мат. 22 21).
reddere suum cuique (редере суум куиквуе),
отдай всекиму своето.
repetitio est mater studiorium (репетицио ест матер студиорум),
повторението е майка на учението.
remedium est frustra contra fulmen quaerere (ремедиум ест фрустра контра фулмен кверере),
безполезно е да се търси средство против светкавица.
res judicata pro veritate habetur (рее юдиката про веритате хабетур),
решението на съда трябва да се смята за истинско. (Аксиома на древното римско право в смисъл, че щом по едно дело се е произнесла последната съдебна инстанция, то не може да бъде наново разглеждано.
res non verba (рес нон верба),
дела, а не думи.
res nullius (рее нулиус),
вещ, която не принадлежи никому, т. е. безстопанствена.
requiscat in pace (реквуискат ин паце),
нека почива в мир - мир на прахът му, лека му пръст!
restitutio in integrum (реституцио им интегрум),
възстановяване в целокупност, целокупно връщане в изправно състояние или положение.
rex esse nolim, ut esse crudelis velim (рекс есе холим ут есе круделис велим),
не бих искал да бъда цар, ако би трябвало да бъда жесток.
ridendo dicere verum (ридендо дицере верум),
казвам истината некому под форма на шега.
ridentem dicere verum quid vetat? (ридентем дицере верум квуид ветат),
какво забранява (на) смеещия се, да казва истината? (Хораций).
risus abundat in ore stultorum (ризус абундат ин оре стулторум),
смехът изобилствува върху устните на глупците.
ruborem amico excutere amicum est perdere (руберем амико екскутере амикум ест пердере),
да накараш приятел да се изчерви, значи да го загубиш.
rustica progenies semper villana fuit (рустика прогениес семпер вилиана фуит),
природата на селяните е била винаги просташка.
S
salus revolutiae supreme lex!,
революцията осветява вечно.
saepe oculi et aures vulgi sunt testes mali (сепе окли ет аурес вулги сунт тестес мали),
често очите и ушите на тълпата са лоши свидетели.
salve (салве),
здравей! Здравейте!
salus populi suprema lex esto (салус попули супрема лекс есто),
благото на народа трябва да бъде висш закон.
sancta sanctorum (санкта санкторум),
святая святих.
sapiens nihil affirmat, quod non probet (сапиенс нихил афирмат квод нон пробет),
мъдрият нищо не потвърдява, изказва, преди да не го е изпитал.
sapienti sat (сапиенти сат),
на умния стига да се каже малко, за да разбере.
sapit nequicquam, qui sibi ipsi non sapit (сапит неквиквуам кви сиби ипси нон сапит),
напраздно е мъдър, който не е мъдър за себе си.
satius ignorare est rem, quam male discere (сациус игнораре ест рем квуам мале дисцере),
по-добре е да не знаеш нещо, отколкото да го знаеш слабо.
scribere scribendo, dicendo dicere disces (скрибере скрибенцо дицендо дицере дисцес),
писаното се научава чрез писане, а говоренето - чрез говорене.
scripta manent, verba volant (скрипта манент верба волант),
писаното остава, а думите отлитат; черно на бяло.
semper avarus eget (семпер аварус егет),
скъперникът винаги се нуждае.
senectus ipsa est morbus (сенектус ипса ест морбус),
старостта е от себе си една болест.
senem ante tempus fieri miserum est (сенем анте темпус фиери мизерум ест),
нещастие е да остарееш без време.
senex bis puer (сенекс бис пуер),
старецът е дваж момче (дете).
senex laudator temporis ecti (сенекс лаудатор темпорис екти),
старите хвалят миналото.
serum est cavendi tempus in mediis malis (серум ест кавенди темпус ин медиис малис),
късно е вече сред злото да се предпазваме.
sic! (сик),
така, така ли ? - Употребява се иронично, за да се означи неверност на мисълта или неправилност на изражението.
sibi quisque peccat (сиби квуисквуе пекат),
все кой греши за себе си.
servum pecus (сервум пекус),
добитък от роби. Възклик на Хораций към подражателите.
sic transit gloria mundi (сик транзит глориа мунди),
тъй преминава световната слава! (Думи, отправени до главата на римокатолическата църква, при неговото възкачване на папския престол, за да му се припомни крехкостта на всека човешка власт).
sic volo, sic jubeo (сик воло сик юбео),
тъй искам, тъй заповедвам! Този латински израз понекога се придружава още с думите sit pro ratione voluntas = нека вместо разума бъде волята ми.
si fractis illabatur orbis, impavidum ferient ruine (си фрактис илабатур орбис импавидум фериент руине),
когато светът дори би се разпаднал на късове, то и тогава неговите развалини не биха смутили безстрашния човек.
silent leges inter arma (силент легес интер арма),
законите мълчат всред оръжията, т. е. във време на война.
similia similibus curantur (симилиа симилибус курантур),
подобните с подобни (средства) се лекуват - основно начало на медицинската наука.
similis simili gaudet (симилис симили гаудет),
подобният се радва на подобния.
simulans amicum imimicus inimicissimus (симуланс амикум инимикус инимицисимус),
най-голям враг е този, който се преструва на приятел.
sine Cerere et Bacho frigit Venus (сине Церере ет Бакхо фригит Венус),
без Церера и Бакхуса омръзва на Венера, т. е. без храна и вино любовта е мъртва.
sine ira et studio (сине ира ет студио),
без гнев и пристрастие. - Израз у Тацита (в неговите "Анали"); сам Тацит редко е следвал това правило в съчиненията си.
sit tibi terra brevis (сит тиби тера бревис),
нека ти бъде лека пръст!
si vis pacem, para bellum (си вис пацем пара белум),
искаш ли мир, готви се за война.
sola fides sufficit? (сола фидес суфицит?),
достатъчно ли е само да вярваш?
sola nobilitas vertus (сола нобилитас вертус),
добродетелта е едничкото благородство.
sol lucet omnibus (сол луцет омнибус),
слънцето грее за всички, т. е. всички имат право да се ползуват от известни природни блага.
solamen miseris socios habuisse malorum (соламен мизерис социос хабуисе малорум),
за нещастниците е утеха да имат другари в нещастието.
somel pro simper (сомел про семпер),
веднаж за винаги.
statu ante bellum (стату анте белум),
в положение, в което (е било) преди войната.
statu quo(ante) (стату кво(анте)),
в положение, в което по- преди е било.
stricto jure (стрикто юре),
в строго юридическа смисъл; точно според закона.
strictu sensu (стрикту сенсу),
в тясния смисъл на думата.
stultitia est insectari, quem omnes deligunt (стултициа ест инсектари квуем омнес делигунт),
глупост е да хулиш тогова, когото всички почитат.
stultum imperare reliquis, qui nescit sibi (стултум импераре реликвуис кви несцит сиби),
глупаво е да заповядва на другите, който не умее да заповядва на себе си.
suae quisque fortune faber est (суе квуискве фортуне фабер ест),
всеки е сам ковач на своето щастие.
sublata causa, tollitur effectus (сублата кауза толитур ефектус),
премахне ли се причината, ще изчезне и последицата.
sudore et sanguine (судоре ет сангвуине),
с пот и кръв, т. е. с пот на челото.
sui generis (суи генерис),
своего рода, т. е. своеобразен, особен.
suis qui nescit parcere, inimicis favet (суис кви несцит парцере инимицис фавет),
който не умее да щади своите, помага на враговете си.
sume superbiam quaesitam meritis (суме съпербиам квезитам меритис),
заеми достойнството спечелено с това, което струваш (Хораций).
summum crede nefas animam praeferre pudori et propter vitam vivendi perdere causas (сумум креде нефас анимам префере пудори ет проптем витам вивинди пердере каузас),
трябва да се предпочита смъртта пред лъжесвидетелствуването и да не жертвуваме честта заради живота (Ювенал).
summum jus, summa injuria (сумум юс сума инюриа),
прекаленото правосъдие води към крайна несправедливост, т. е. много строгото прилагане на закона създава често пъти несправедливости.
sunt verba et voces (сунт верба ет воцес),
праздни приказки (Хораций).
supremum vale (супремум вале),
последно сбогом (Думи отправени, според поета Овидий, от Орфей към Евридика, когато я загубил за втори път).
sursum corda (сурсум корда),
горе сърдцата! т. е. да отправим чувствата си към Бога!
superstitione tollenda non tolitur religio (суперстиционе толенда нон толитур религио),
с премахването на суеверието не се премахва вярата.
suspicio probo homini tacita iniuria est (суспицио пробо хомини тацита инюриа ест),
да подозираш честен човек, значи мълком да го обиждаш.
sustine et abstine (сустине ет абстине),
търпи и се въздържай! (максима на стоиците).
sutor, ne supra crepidam (сутор не супра крепидам),
обущарю, не отивай по горе от обущата! - Думи на художника Апел към един обущар, който след като разкритикувал обувките, нарисувани на една от Апеловите картини, поискал да критикува и цялата картина. Този израз се употребява за лица, които претендират да говорят като вещи познавачи за работи, които са извън тяхната компетентност.
suum cuique (суум куикве),
всекиму своето, т. е. отдай всекиму своето, което му се пада.
T
tabula rasa (табула раза),
остъргана гладка плоча или дъсчица, на която още нищо не е написано или издълбано. Според английския мислител Джон Лок душата (съзнанието на всеко новородено дете е табула раза, т. е. че в детската душа нищо не е вродено и че тя се образува отпосле, чрез сетивата.
tacendo non incurritur periculam (тацендо нон инкуритур перикулам),
който мълчи, не се излага на опасност.
tacere nescit idem, qui nescit loqui (тацере несцит идем кви несцит локвуи),
не умее да мълчи, който не умее да говори.
taciturnitas stulto homini pro sapientia est (тацитурнитас стулто хомине про сапиенциа ест),
мълчанието на глупавия човек заменя мъдростта.
tamen est laudanda voluntas (тамен ест лауданта волунтас),
свободата е по-достойна от похвалата.
tanti nomini nullum par elogium (танти номини нулум пар елогиум),
много звани, малко призвани.
tantum scimus, quantum memoria tenemus (тантум сцимус квуантум мемориа тенемус),
толкова знаем, колкото помним.
tarde venientibus ossa (тарде вениентибус оса),
на закъснелите (за ядене) - само кокалите.
tempora mutantur (темпора мутантур),
времената се менят.
tempora mutantur et nos mutamur in illis (темпора мутантур ет нос мутамур ин илис),
времената се менят и ние се меним заедно с тях.
tempus omnia revelat (темпус омниа ревелат),
времето всичко открива.
terra incognita (тера инкогнита),
непозната земя (Употребява се, когато се говори за нещо съвсем неизвестно).
tertius gaudet (терциус гаудет),
третият се радва, когато двама се карат, третият печели.
testimonium paupertatis animi (тестимониум паупертатис аними),
свидетелство за бедност на духа, т. е. доказателство за невежество, за простотия.
testis unus, testis nullus (тестис унус тестис нулус),
един свидетел не е никакъв свидетел.
timeo danaos et dona ferentis (тимео данаос ет дона ферентис),
боя се от данайците (гърците) дори когато поднасят дарове. Думите, които Виргилий поставя в устата на Лаокоон, който разубеждавал троянците да не вкарват в града си дървения кон, оставен от гърците на брега, в чиято вътрешност били скрити отбор въоръжени бойци.
timeo hominem unius libri (тимео хоминем униус либри),
боя се от човека на едната книга.
timidus vocat se cautum, parcum sordidus (тимидус вокат се каутум паркум сордидус),
страхливецът нарича себе си предпазлив, скъперникът - пестелив.
tot capita, tot sensus (тот капита тот сенсус),
колкото глави, толкова и мнения.
tres faciunt collegium (трес фациунт колегиум),
трима души вече съставляват дружество.
turpis iactura est, quae fit negligentia (турпис яктура ест квуе фит неглигенциа),
позорна е загубата, причинена от небрежност.
U
ubi bene, ibi patria (уби бене иби патриа),
дето (ти е ) добре, там (ти е) отечеството.
ubi coepit pauper divitem imitari, perit (уби кепит паупер дивитем имитари перит),
когато бедният почне да подражава на богатия, загива.
ubi concordia, ibi victoria (уби конкордиа иби викториа),
дето има сговор, там има и победа.
ubi libertas cecidit, audet nemo loqui (уби либертас цецидит аудет немо локвуи),
когато загине свободата, никой не смее да говори.
ubi maxime gaudebis, metues maxime (уби максиме гаудебис метуес максиме),
за да се поправят мнозина, един трябва да пострада.
ultima ratio regum (ултима рацио регум),
последно, крайно средство на царете. Девиз, който, по заповед на Людвик XIV, бил гравиран върху оръдията на френската армия.
ultima petita (ултима петита),
отвъд исканото. (Употребява се за съдебни решения, които постановяват за неща, с каквито не е бил сезиран съдът).
ultra posse nemo obligatur (ултра посе немо облигатур),
оттатък моженето (пряко силата си) никое не се задължава, сиреч от никого не може да се иска невъзможното.
una salus victis, nullam sperare salutem (уна салус виктис нулам спераре салутем),
победените имат само един изход за спасение, да не очакват никакво спасение, сиреч да не воюват до смърт (Виргилий).
unguibus et rosto (унгвуибус ет росто),
с ноктите и с кълвуна, т. е. с все сила.
urbi et orbi (урби ет орби),
в града (Рим) и по света. Папско благословение, за да се означи, че то се разпростира над цялата вселена. Употребява се често в смисъл: на всякъде, на всеуслишание.
usque ad finem (усквуе ад финем),
до край (употребява се за да се изтъкне упоритост при преследване на една цел).
usus tyrannus (узус тиранус),
навикът (обичаят) е тиранин.
uti, non abuti (ути нон абути),
ползувай се, без да злоупотребяваш.
ut plures corrigantur, rite unus perit (ут плурес коригантур рите унус перит),
за да се поправят мнозина, един трябва да пострада.
ut supra (ут супра),
както по-горе (при цитати).
V
vade retro satana! (ваде ретро сатана),
махни се от мене, Сатано! (думи на Христа). Този израз се употребява за отблъскване на човек със съблазнителни предложения.
vae soli (ве соли),
горко на самотния!
vae victis (ве виктис),
горко на победените!
valet anchora artus (валет анкхора артус),
добродетелта служи като котва.
vanitas vanitatum et omnia vanitas (венитас ванитатум ет омниа ванитас),
суета на суетите и всичко е суета; превод на Соломоновите думи в началото на кн. "Еклисиаст".
varium et mutabile semper foemina (вариум ет мутабиле семпер фемина),
жената е винаги изменна и променлива.
vel capillus habet umbram suam (вел капилус хабет умбрам суам),
дори и косъмът има сенка.
velle et molle (веле ет моле),
щеш-нещеш.
vel taceas, vel meliora dic silento (вел тацеас вел мелиора дик силенцио),
или мълчи, или думите ти да са по-хубави от мълчанието.
veni, vidi, vici (вени, види, вици),
дойдох, видях, победих. Знаменити думи, с които Юлий Цезар съобщил на римския сенат за бързината, с която спечелил победата при Зала над понтийския цар Фарнак. - Образец на лаконизъм.
verba volant, scripta manent (верба волант скрипта манент),
думите летят, писаното остава.
veritas odium parit (веритас одиум парит),
истината възбужда ненавист.
veritatis simplex oratio est (веритатис симплекс орацио ест),
езикът на истината е прост.
verum cur non audimus? quia non dicimus (верум кур нон аудимус? квуиа нон децимус),
защо не чуваме истината? Защото не я говорим.
verum ipsum factum ( верум ипсум фактум),
фактът е критериума на истината.
verus amor nullum novit habere modum (верус амор нулум нови хабере модум),
истинската любов не познава граници (Пропеций).
vestigia terrent! (вестигиа терент),
следите (от кръвта) ме плашат! (Хораций).
veto (вето),
забранявам. Право на вето: право на някого да каже забранявам, та с това да спре изпълнението на решение.
vice-versa (вице-верса),
обратно, взаимно.
vi et armis (ви ет армис),
със сила и оръжие, т. е. с все сила.
videant consules (видеант консулес),
внимание, консули!
video meliora proboque, deteriora sequor (видео мелиора пробоквуе детериора секвуор),
виждам доброто, а злото върша (Овидий).
vinci qui se vincit (винци кви се винцит),
побеждава този, който най-напред себе си надвива.
viribus unitis (вирибус унитис),
с общи усилия.
virtute duce, comite fortuna (виртуте дуце комите фортуна),
мисъл на Цицерон: добродетелта да ти бъде водач, а щастието - другар.
virtuti melius, quam fortunae creditur (виртути мелиус квуам фортуне кредитур),
на добродетелта вярваме по-лесно, отколкото на щастието.
virtuti omni impedimento falsus est pudor (виртути омни импедименто фалсус ест пудор),
лъжливият срам е пречка за всека добродетел.
vis vitalis (вис виталис),
жизнена сила.
vita brevis, ars longa est (вита бревис арс лонга ест),
животът (е) къс, изкуството (науката) дълго.
vita otiose regnum est et curae minus (вита оциоза регнум ест ет куре минус),
спокоен и безгрижен живот е царство.
virum bonum natura, non ordo facit (вирум бонум натура нон ордо фацит),
природата, не положението, прави човека добър.
vitam impendere vero! (витам импендере веро),
да посветиш живота си на истината! (Думи на Ювенал, които Русо е взел за мото).
vitandae causa invidiae vela opulentiam (витанде кауза инвидие вела опуленциам),
за да отбегнеш завистта, крий богатството си.
vivere militare est (вивере милитаре ест),
животът е борба.
vivere si recte nescis, decede peritis (вивере си ректе несцис децеде перитис),
ако не познаваш изкуството да живееш, то отнеси се до тоя, който е опитен в живота (Хораций).
vox clamantis in deserto (вокс кламанитис ин дезерто),
глас въпиющи в пустиня! (Думи на Ив. Кръстителя, когато евреите го попитали, кой е?)
vox populi, vox Dei (вокс попули, вокс дей),
глас народен, глас Божи.
vulnerant omnes, ultima necat (вулнерант омнес ултима некат),
всички нараняват (за часове), последния убива (стара поговорка, която често се среща като надпис над католическите черковни часовници).
valtu, an natura sapiens sis, multum interest (вулту ан натура сапиенс сис мултум интерест),
много важи, дали си мъдър само наглед или в действителност.
vultus est index animi (вултус ест индекс аними),
лицето изразява душата.
Източник: /bezmonitor.com и http://123.dir.bg
