Text file, charset=Cyrillic windows-1251
Text format: text only (playn text).
For DOS, convert http://123.dir.bg/win2mik.htm http://123.dir.bg/win2mik.exe
(Or http://bezmonitor.com)
 
Жорж Нурижан
ЛАТИНСКИ СЕНТЕНЦИИ И МЪДРИ МИСЛИ
 
Source: http://bezmonitor.com
OCR: Buse4kata
 
София - 1945 г.
Печатница "Мусала" - София, ул. Три уши, 15
От същия автор:
Итало-български речник (Лайпциг. Отто Холце, 1921 год.)
Италианска граматика (Хайделберг, Юлиус Гроос, 1921 год.)
Българо-италиански речник (София, Витали Нахмиас, 1926 год.)
Grammatica bulgara ad uso degli italiani (con prefazione del prof. dott St. Mladenov, Milano, Casa Editrice Ulrico Hoepli, 1928).
Италианското обединение и неговите герои (София, печатница "Художник", 1929 г.)
Създателите на италианската държава (Макиавели- Кавур-Криспи-Мацини-Гарибалди - Мусолини,. София, печ. "Доверие" 1930 г.)
Dieci anni di vita bulgara (1920 - 1930)
Casa Editrice "Pravo", Sofia, 1930.
От олтара на св. Франциск до българския трон (София, печ. "Доверие", 1930г.)
Мандзони, Кардучи, Д'Анунцио (София, печ. "Художник", 1932 г.)
Италианска граматика (София, печ. "Книпеграф" 1932 год).
La Macedonia nel pensiero italiano (Roma, Casa Editrice "Ausonia", 1933).
Македонската трагедия гледана от Рим (София, печ. "Едисон", 1933 г.)
Творци на италианския дух (Срещи и разговори с Габриеле д'Анунцио, Маркони, Джентиле, Грация Деледда, Пирандело, Маскани, Трилуса, Романьоли, Лучио Д'Ямбра, Папини, Яда Негри, Маринети, Ярналдо Цоки, Лучиано Фолгоре, Еторе Паис, Панцини, Адриано Тилгер, Чезаре Виола - София, печ. "Едисон", 1934 г.)
Italia e Bulgaria nel presente e nell'avvenire con prefazione di Nicila Pascazio (Casa Editrice 1934)
Лесница от безсмъртни (София, печ. "Едисон", 1935 г.)
Могъществото на българския дух (София, печ. "Доверие", 1938 г.)
Инородни елементи в съвременната държава (София, печ. "Художник", 1938 г.)
Очите на живота (София, печ. "Елисей Петков", 1938 г.)
Философията на Бенедето Кроче (С предговор от проф. Бицили, София, печатница "Доверие" 1939 год.)
Стожери на българската литература (С предговор от проф. М. Арнаудов, том I, печ. "Доверие", 1940 г.)
Любовна песен, драма (София, печ. "Нова Камбана", 1940 г.)
Българско племе в десет образа (София, печ. "Вестник на жената", 1940 г.)
Приятели на България (С предговор от проф. Г. П. Генов, печ. "Б. Кожухаров", 1940 г.)
Българската майка (София, печ. "Книпеграф" 1940 год.)
Прозрения (София, печ. "Доверие", 1940 г.)
Италианска граматика (III-то преработено издание, печ. "Б Кожухаров", София, 1940 г.)
Рим през вековете (София, печ. "Нова Камбана", 1941 г.)
Любовта на Байрона в Италия (София, печ. "Нова Камбана", 1941 г.)
Стожери на българската литература (том II, София, печ. "Нова Камбана", 1941 г.)
България пред утрешния ден (София, печ. "Нова Камбана", 1941 год.)
Миражът на славяните (София, печ. "Нова Камбана", 1941 г.)
Български критици (София, печатница "Доверие", 1941 год.)
Макиавели и неговото учение (София, печатница "Нова Камбана", 1941 г.)
Моралът като социален двигател (София, печ. "Нова Камбана", 1942 год.)
Glorie bulgare (Sofia, 1942)
През острието на живота (София, печ. "Нова Камбана", 1942 г.)
Галилео Галилей (София, печ. "Нова Камбана", 1942 г.)
Джузепе Мацини и неговото дело (София, печ. "Нова Камбана", 1942 г.)
Проблясъци (София, печ. "Доверие", 1942 год.)
В страната на Испериховите потомци (София, печ. "Нова Камбана", 1942 г.)
Животът като идея и постижение (София, печ. "Доверие", 1942 г.)
Откровения на мъдрост (София, печ. "Право", 1942 год.)
История на италианската литература (София, печ. "Нова Камбана", 1942 г.)
Зад кулисите на политиката (София, печ. "Нова Камбана", 1943 г.)
Франческо Криспи и България (София, печ. "Нова Камбана", 1943 г.)
Смях за всички (София, печ. "Нов Живот", 1943 г.)
Италиано-български речник (печ. "Отец Паисий", Пловдив, 1943 г.)
Българо-италиански речник (Пловдив, печатница "Отец Паисий", 1943 г.)
Сто града ме слушаха (София, печ. "Нова Камбана", 1943 г.)
Камилло Кавур (София, печ. "Нова Камбана", 1943 год.)
При Д'Анунцио (София, печатница "Нова Камбана", 1943 год.)
Творци и литература (София, печатница "Мусала", 1943 год.)
Rivelazioni di saggezza (Sofia, 1944)
Ударени, комедия (София, 1944 г.)
Когато дипломатът се смее, комедия (София, 1944 г.)
Великата мъченица - Българската майка (Пловдив, 1944 г.)
Речник на чуждите думи в българския език (Пловдив, 1944 г.)
Вечни истини (София, 1944 г.)
Афоризми (София, 1944 г.)
Латински сентенции (София, 1945 г.)
Под печат:
Най-интересното у българина (Мисли, афоризми, анекдоти на видни будители, писатели, държавници, общественици и др.)
Психологически етюди
Двадесет и трима герои и една героиня
Новият човек
Такъв е животът
Хора от другия свят
Петдесет години гледах хората в очите
Джузепе Гарибалди и Балканите
Пристъпите на една идеология
 
Вместо предговор
Из съкровищниците на античността се крият толкова много неоценими познания, истинска мъдрост и образна красота, които остават да блестят като благороден камък пред дверите на вековете.
В тия мисли човечеството съзира себе си, обгорено от житейски изпитания, възвисявайки се към редките добродетели и увековечени истини.
Всяко приобщаване с тия бисери на човешкия дух ни кара да чувствуваме обаянието и култа към великите истини, вечните съпътници на човека в неговия житейски друм. Във всяка една мисъл може да се намери зародиша на нещо възвишено и значимо, действително облъхано от творчески жар, а най-вече в нея е внедрена самобитното вглеждане на действителността, отзивчиво към човешките изпитания и минало през горнилото на житейския опит.
Който иска да осмисли и облагороди живота си, нека проникне в потаеното величие на тия приблизително хиляда бисери На мисълта, за да почувствува своя истински духовен облик.
Жорж Нурижан
 
 
A
a cuspide corona (а куспиде корона),
корона от копието, т. е. слава от военни подвизи.
a posteriori (а постериори),
по опит, според последствията. Употребява се за разсъжденията, които изхождат от последствията и отиват към причините.
a priori (а приори),
предварително, от по-напред, от по-раншно.
a verbis ad verbe (а вербис ад вербера),
от думи на удари.
ab absurdo (аб абсурдо),
според безсмислието (метод за показване на математическите науки).
ab alio axspectes, alteri quod feceris (аб алио експектес алтери квод фецерис),
трябва да очакваш от другия това, което му направиш.
ab antiqo (аб антикво),
от древно време, от памти века.
ab hoc et ab hac (аб хок ет аб хак),
от тук и от там, т. е. без ред, както дойде.
ab imo pectore (аб имо пекторе),
от дълбочината на сърдцето си или искрено, чистосърдечно.
ab initio (аб иницио),
от начало.
ab intestat (аб интестат),
без завещание.
ab irato (аб ирато),
от разгневеност, в момент на гнев (напр.: взимат решение аб ирато).
ab origine (аб оригине),
от началото (напр. : започвам аб оригине).
аЬ ovo (аб ово),
от яйцето, т. е от самото начало.
аЬ ovo usque ad mala (аб ово ускве ад мала),
от яйцето дори до ябълките, сиреч от начало до край.
аЬ sit omen (аб сит омен),
далеч от мен зла умисъл.
аЬ urbe condita (аб урбе кондита),
от основаването на града (Рим). Леточислението на римляните започнало от основаването на гр. Рим, т. е. от 753 г. пр. Хр.
absque argento amnia vana (абскве аргенто омниа вана),
без пари всичко е напразно.
abundat dulcibus vitiis (абундат дулцибус вициис),
той изобилствува с приятни пороци.
abusus non tollit usum (абузус нон толит узум),
възможното злоупотребление не може да бъде повод против надлежното употребление, т. е. ако с нещо може да се злоупотребява, това не значи, че същото нещо не требва да се употребява.
abussus abyssum invocat (абисус абисум инвокат),
бездната бездна зове. Фигуративен израз из един от Давидовите псалми, за да се изтъкне, че едно бедствие, една грешка повлича друга.
accusare nemo se debet nisi coram Deo (акузаре немо се дебет низи корам део),
никой не е длъжен да обвинява себе си, освен пред Бога.
acti labores jucundi (акти лаборес юкунди),
завършените работи са приятни.
acta est fabula (акта ест фабула),
пиесата е изиграна. С тези думи, в древния театър, се съобщавало за свършването на представлението. Тия думи произнесъл на смъртното си легло император Август.
ad aperturam libri (ад апертурам либри),
при случайно отваряне на книгата: малцина могат да превеждат древните автори ад апертурам либри.
ad augusta per angusta (ад аугуста пер ангуста),
към великите неща се отива по тесни пътища.
ad calendas graecas (ад календас грекас),
на гръцките календи, т. е. никога (защото гърците нямали календи). Куково лято.
ad duo festinans neutrum bene peregeris (ад дуо фестинанс неутрум бене перегерис),
който бърза да свърши наведнаж две работи, не сполучва ни в една.
ad extremum (ад екстремум),
до крайност.
ad gloriam (ад глориам),
за слава.
ad gustum (ад густум),
по вкуса си.
ad hoc (ад хок),
затова, нарочно за това, специално.
ad hominem (ад хоминем),
до човека, т. е. до неговите интереси и страсти.
ad honores (ад хонорес),
за почестта, т. е. безплатно.
ad huc sub judice lis est (ад хук суб юдице лис ест),
делото е още в ръцете на съдията, т. е. въпросът не е още решен.
ad impossibilia nemo tenetur (ад импосибилиа немо тенетур),
никой не е длъжен да върши неща невъзможни.
ad infinitum (ад инфинитум),
до безкрайност, до безконечност.
ad interim (ад интерим),
временно.
ad libitum (ад либитум),
по избор, произволно, както е угодно.
ad litteram (ад летерам),
буквално, дословно, дума по дума.
ad majorem dei gloriam (ад майорем де глориам),
за по голямо прославяне на Бога. Девиз на монасите от йезуитския орден, чиито издания често пъти носят началните букви Д. М. Д. О.
ad perpetuam rei memoriam (ад перпетуам рей мемориам),
за увековечаване спомена за нещо (поставя се понякога върху възпоменателни паметници, медали и пр.)
ad poenitendum properat, cito qui iudicat (ад пеницендум преперат цито кви юдикат),
скоро се разкайва този, който бързо съди.
ad normam (ад нормам),
според нормата, по правилото.
ad rem (ад рем),
на предмета, т. е. точно и ясно (напр.: отговарям ад рем).
ad valorem (ад валорем),
според стойността.
ad vitam aeternam (ад витам етернам),
за вечен живот, т. е. за винаги.
ad usum (ад узум),
според употреблението, според случая.
adulatio vitiorum altrix (адулацио вициорум алтрикс),
ласкателството е кърмачка на пороците.
adversa magnos probant (адверса магнос пробант),
несгодите изпитват силния.
aequo animo (еквуо анимо),
без вълнение, равнодушно, със спокоен дух.
aequam memento rebus in arduis servare mentem (еквам мементо ребус ин ардуис серваре метем),
помни, че трябва да пазиш равновесие в нещастието.
aeternum vale (етернум вале),
вечно сбогом; прощавай, сбогом.
aeguat omnes cinis impares nascimur pares morimur (екват омнес цинис импарес насцимур парес моримур),
пепелта изравнява всички ни; неравни се раждаме, равни умираме.
age quod agis (аге квод агис),
прави, каквото правиш, т. е. внимавай какво вършиш.
alea jacta est (алеа якта ест),
жребият е хвърлен. Тези думи казал Юлий Цезар, когато преминал с войските си р. Рубикон, при все че римските закони запрещавали на римските пълководци да минават тази река с войските си, на път за Рим.
alia tentanda via est (алиа тентанда виа ест),
трябва да се опита друг способ.
aliena oprimum frui insania (алиена опцимум фруи инсаниа),
добре е да се ползува човека от лудостта на другите.
aliena vitia reprehendi quisque mavult, quam sua (алиена вициа репрехенди квисквуе мавулт квуам суа),
всякой предпочита да се бичуват чуждите пороци, а не собствените му.
alienum nobis nostrum plus aliis placet (алиенум нобис нострум плус алиис плацет),
чуждото нам, нашето пък на другите повече харесва.
aliter de aliis ac de nobis judicamus (алитер де алиис ак де нобис юдикамус),
различно съдиме за другите и за себе си.
alteri vivas oportet si vis tibi vivere (алтери вивас опортет си вие тиби вивере),
трябва да живееш за другите, ако искаш да живееш за себе си.
alta candunt odiis, parva axtolluntur amore (алта кадунт одиис парва ексюлунтур аморе),
великото се руши от омразата, нищожното се издига от любовта.
alter ego (алтер его),
другото аз; много близък приятел; като същи заместник на едного, ако и друголичен.
alterumr alterius auxilio eget (алтерум алтериус ауксилио егет),
единия има нужда от помощта на другия.
amare et sapere vix deo conceditur (амаре ет сапере викс део концедитур),
да люби и да е мъдър едва ли е дадено и на един Бог.
amare iuveni fructis est, crimen seni (амаре ювени фруктис ест кримен сени),
за юношата любовта е наслада, за стареца - престъпление.
amicus humeni generic (амикус хумани генерис),
приятел на човешкия род, т. е. ничий приятел
agnosco veteris vestigial fiammae (агноско ветерис весгигия фиаме),
в един стих на Виргилий - човек винаги си спомня за първата любов.
amici vitia si feras, facis tua (амици вициа си ферас фацис туа),
ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.
amicos res secundae parant, adversae probant (амикос рес секунде парант адверсе пробант),
човек печели приятели в щастие, а ги изпитва в злополука.
amicus animae dimidium (амикус аниме димидиум),
приятелят е половината ни душа.
amicus certus in re incerta cernitur (амикус цертус ин ре инцерта цернитур),
в нещастието се познава верния приятел.
amicus Plato, sed magis amica veritas (амикус Плато сед магис амика веритас),
приятел (ми е) Платон, но повече ми е приятел истината.
amor misceri cum timore non potest (амор мисцери кум тиморе нон потест),
любовта не може да се смесва със страха.
amor vincit omnia (амор винцит омниа),
любовта всичко надвива.
annosus stultus non diu, diu fuit (анозус стултус нон диу, диу фуит),
глупавият старец не е дълго живял, а дълго е съществувал.
ante mare undae (анте маре унде),
преди морето водите, т. е. причината предшествува следствието.
anguis in herba (ангуис ин херба),
змия в тревата (т. е. не се доверявай и на най-привлекателната вънкашност).
an divea, omnes quaerimus, nemo an bonus (ан диве омнес кверимус немо ан бонус),
всички питаме - дали е богат, никой - дали е добър.
annuzio vobis gaudium magnum (анунцио вобис гаудиум магнум),
известявам ви най-голяма (радостна) вест.
Apage, Satana! (Апаге, Сатана),
махни се, Сатана! (Еванг.).
aquila non capit muscas (аквила нон капит мускас),
орелът не хваща мухи. Който не се занимава с дреболии.
argumentum ad hominem (аргументум ад хоминем),
доказателство (приложено) върху човек, т. е. с бой вместо с убеждение.
ars longa, vita brevis (арс лонга вита бревис),
изкуството (е) дълго, животът кратък.
asinus ad lyram (азинус ад лирам),
осел на лирата, т. е. за човек, който върши нещо несръчно, глупаво.
asinus asinum fricat (азинус азинум фрикат),
магаре-магаре тамари (взаимни оправдания).
aspicere oportet, quicquid nolis perdere (аспицере опортет квиквид нолие пердере),
трябва да пазиш това, което не искаш да изгубиш.
audaces fortuna juvat (аудацес фортуна юват),
щастието се усмихва на смелите, казал Плиний, когато е отивал на Везувий, изригващ и видял лодкарят обхванат от панически страх.
audax et cautus (аудак ет каутус),
смел и осторожен.
audi elteram partem (ауди алтерам партем),
вслушай се в двете страни, преди да дадеш заключението си.
audi, vide, tace, si vis manere in pace (ауди, виде, таце си вис манере ин паце),
слушай, гледай и мълчи, ако искаш да живееш в мир.
aura sacra fames (аура сакра фамес),
проклетата жажда (алчност) за злато.
aures mediocritas (ауреа медиокритас),
златна средина (за умереност).
aures habent et non audiunt (аурес хабент ет нон аудиунт),
имаш уши и не чуят.
aut Ceasar, aut nihil (аут Цезар аут нихил),
или Цезар, или нищо. Девиз приписван на Цезар Борджия и който може да служи на всички славолюбиви люде.
aut vincere, aut mori (аут винцере аут мори),
или да победиш, или да умреш.
avarus ipse miseriae causa est suae (аварус ипсе мизерие кауза ест суе),
скъперникът сам е виновен за своето нещастие.
avarus nec sibi carus (аварус нек сиби карус),
скъперникът и на себе си не е мил.
ave, Ceaser, morituri te salutant (аве, Цезар, моритури те салутант),
здравей, Цезаре, отиващите да умрат те приветствуват! (Думи произнасяни от гладиаторите, когато минавали пред императорската трибуна, преди сражението в цирка).
B
basis virtutum constantia (базис виртутум констанциа),
постоянството е основата на добродетелите.
beati monoculi in tera caecorum (беаги моноколи ин тера цекорум),
блажени ония, които имат едно око на земята на слепците.
beati pauperes spiriti (беати пауперес спирити),
блажен ниши духом (Еванг. Мат. V. 3.)
beati possidentes (беати посидентес),
блажени (са) притежаващи (те); честити ония, които имат. Честити богатите! (израз въведен от Бисмарк: когато искаш да спечелиш нещо, или да завоюваш земя, заеми я по-напред, да се видят противниците пред свършения факт).
beatum vitam in animi securitate ponimus (беатум витам ин аними секуритате понимус),
щастливият живот виждаме в душевното спокойствие.
beatus non qui habet, quae cupit, sed qui non cupit, quae non habet (беатус нон кви хабет, кве купит сед кви нон купит кве нон хабет),
честит е не онзи, който има това, що желае, а онзи, който не желае това, което няма.
bella matribus detensita (бела матрибус детензита),
войните са омразни на майките (израз на Хораций, Оди, I. 124. 29).
bellua multorum capitum (белуа мулторум капитум),
така Хораций нарича народа: звяр с много глави.
bellum omnium contra omnis (белум омниум контра омнис),
война на всички против всички.
bene facit, qui ex aliorum erroribus sibi exemplum sumat (бене фацит кви екс алиорум ерорибус сиби екземплум сумат),
добре прави онзи, който взима поука от грешките на другите.
bene vixit is, qui potuis, quum voluit, mori (бене виксит ис кви потуит квуум волуит мори),
добре е живял тоя, който е можал да умре, когато е поискал това.
bipede implume (бипеде имплуме),
човекът.
bis dat qui cito dat (бис дат кви цито дат),
двойно дава, който навреме дава.
bis vincit, qui ce vincit in victoria (бис винцит кви се винцит ин викториа),
дваж побеждава, който победи себе си в победа.
bona fide (бона фиде),
с пълно доверие, чистосърдечно.
bona opinio hominum tutior pecunia est (бона опинио хоминум туциор пекуниа ест),
доброто мнение на хората е по сигурно от парите.
boni nullo emolumento impelentur in fraudem improbi saepe parvo (бони нуло емолументо импелентур ин фраудем импроби сепе парво),
сентенция на Цезар: добрите люде, колкото и да ги възнаграждаваш не могат да направят зло, лошият човек за най-малко може да го извърши.
boni pastoris est tondere pecus, non deglubere (бони пасторис ест тондере пекус нон деглубере),
добрият овчар стриже овцете, но не ги дере.
bono iustitiae proxima est severitas (боно юстицие проксима ест северитас),
за добрия строгостта е най-близо до справедливостта.
bonum vinum laetificat cor hominis (бонум винум летификат кор хоминис),
доброто вино весели сърцето на човека.
C
ceaca invidia est, nec quidquam, aliud scit, quam detrectare virtutes (цека инзидиа ест нек квидквам алиуд сцит квам детректаре виртутес),
завистта е сляпа и не знае нищо друго, освен да унижава добродетелите.
canes timidi vehementius (канес тимиди вехеменциус),
страхливите кучета лаят най-високо.
carere patria intolerabile est (карере патриа интолерабиле ест),
непоносимо е да се лишиш от отечеството си.
carmina non dant panem (кармина нон дант панем),
поезията не храни.
carpe diem (карпе дием),
използвай деня. Думи на Хораций, който препоръчва да се използува всеки ден от живота, понеже последният е кратък.
castigat ridendo mores (кастигат ридендо морес),
поправя нравите чрез смеха. Девиз на комедията.
casus belli (казус бели),
случай за война, т. е. повод за война. Употребява се, когато се говори за дела, които могат да предизвикат неприятелски действия между два народа.
casus foederis (казус федерис),
случай на съюз, т. е. повод да се приложи съюзен договор.
cautio juridicatum solvi (кауцио юридикатум солви),
гаранция, поръчителство, че ще се заплати присъденото (съдебни разноски и др.).
cave illum simper, qui tibi imposuit semel (каве илум сампер кви тиби импозуит семел),
пази се винаги от тоя, който веднаж те е излъгал.
caveant consules! (кавеат консулес),
нека внимават консулите! Чрез тези думи римският сенат, в критически моменти, подканвал консулите да посочват диктатор; сега прен. отговорните върховни властници да пазят, да внимават за държавата.
cedant arma togae (цедант арма тоге),
нека оръжията да отстъпят пред тогата, т. е. да от стъпи военната власт пред гражданската.
certa amittimus, dum in certa petimus (церта амицимус дум ин церта пецимус),
често губиме сигурното, докато търсиме несигурното.
certum est, quia impossibile est (цертум ест, квиа импосибиле ест),
сигурно (положително е, защото е невъзможно) невъзможно се разбира със средствата, които разполага човекът. Девиз на християнската религия.
circulus vitiosus (циркулус вициозус),
омагьосан кръг; умозаключение, при което се представя като доказателство именно онова, което трябва да се докаже.
clara pacta, boni amici (клара пакта бони амици),
ясни условия - добри приятели.
cogito, ergo sum (когито, ерго сум),
мисля, следователно съществувам - мисъл на големия френски философ Декарт.
compos sui (компос суи),
господар на себе си.
communio est mater rixarum (комунио ест матер риксарум),
общото е майката на раздорите.
conatus sese conservandi primum et unicum virtutis est fondamentum (конатус сесе консерванди примум ет уникум виртутис ест фондаментум),
стремежът към самохранението е първата и единствена основа на добродетелта (Спиноза).
concordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur (конкордия парве рес крескунт, дискордиа максиме дилабунтур),
със съгласие малките работи стават голями, а без съгласие голямите работи стават малки.
condictio indebiti (кондикцио индебити),
съискване искане на недължимо.
conditio sine qua non (кондицио сине ква нон),
условие, без което не може, т. е. необходимо, неизбежно условие.
confessio conscientiae vox est (конфесио консциенцие вокс ест),
признанието е глас на съвестта.
consilio melius vincas, quam iracundia (консилис мелиус винкас квам иракундиа),
с разум се побеждава по-лесно, отколкото с гнев.
consuetudinis magna vis est (консуетудинис магна вис ест),
голяма е силата на навика (Цицерон).
consuetudo est altera natura (консуетудо ест алтера натура),
навикът е втора природа.
consultor homini tempus utilissimus (консултор хомини темпус утилисимус),
времето е най-полезният съветник за човека.
contentus abundant (контентус абундат),
доволният има всичко в изобилие.
contra factum non dadur argumentum (контра фактум нон дадур аргументум),
не съществува аргументация срещу даден факт.
contra impudentem stulta est nimia ingenuitas (контра импуденцем стулта ест нимиа ингенуитас),
прекаленото благородство спрямо безочливия е глупост.
contraria contrariis curantur (контрариа контрариис курантур),
противни неща се лекуват с противни средства.
cornix cornici numquam oculos effodit (корникс корници нумквуам окулос ефодит),
гарван гарвану око не вади.
corpus delicti (корпус деликти),
тялото на престъплението, т. е. предметът, който доказва съществуването на престъплението, било че той е послужил за неговото извършване, било че е резултат от него.
credo quia absurdum (кредо квиа абсурдум),
вярвам, защото е абсурдно. Парадокс, който се приписва на Тертулиан в подкрепа на религиозната вяра.
crudelis est in re adversa obiurgatio (круделис ест ин ре адверса обиургацио),
да кориш някого в нещастие е жестоко.
cui nusquam domus est, sine sepulcro est mortuus (кви нусквуам домус ест сине сепулкро ест мортуус),
който няма нийде подслон, е мъртвец без гроб.
cui prodest scelus, in fecit (кви продест сцелус ин фецит),
онзи извърши престъплението на когото му бе изгодно (Сенека).
cuique suum (куикве суум),
всякиму своето.
cujus regio, ejus religio (куиус регко еиус религио),
от каквато страна е, от нейната вяра е, т. е. човек изповядва вярата на отечеството си (латинска поговорка).
cuivis artifici in arte credendum est sua (куивис артифици ин арте кредендум ест суа),
трябва да верваме на всяки майстор в неговото изкуство.
cum grano salis (кум грано салис),
с едно зърно от сол, т. е. с малко повече благоразумие, на шега (Плиний стария).
cupido atque ira consultores pessimi (купидо аткве ира консулторес песими),
страстта и гневът са най-лошите съветници.
cupido dominandi cunctis affectibus flagrantior est (купидо доминанди кунктис афектибус флагранциор ест),
жаждата за власт е най-ненаситната от всички други страсти.
curenti calamo (куренти каламо),
с течеще перо, т. е. бързо и без много размишления.
curriculum vitae (курикулум вите),
животописен очърт.
D
dat veniam corvis, vexat censura columbas (дат вениам корвис вексат цензура колумбас),
критиката прощава на гарваните, а обижда гургулиците (Ювенал).
Davus sum, non Oedipus (Давус сум нон Едипус)
аз съм Давий (слугата), а не Едип мъдрецът, който обяснил загадката за Свинкса), мисъл на Теренций която с известна ирония е искал да подчертае: азъ съм невежа, а никакъв учен - ти знаеш по-добре от мен!
dediscit animo sero, quod dedicit diu (дедесцит анимо серо, квод дедецит диу),
късно душата отвиква от това, на което е навикнала дълго време.
deductio ad absurdum (дедукцио ад абсурдум),
заключение от нелепо съпоставяне на понятия.
de facto (де факто),
в същност, в действителност, фактически.
de jure (де юре),
по право, по закона, формално.
de gustus et coloribus non disputandum (де гусгибус ет колорибус нон диспутандум),
за вкусовете и цветовете не се спори.
de hoc satis (де хок сатис),
до тук достатъчно.
delenda Carthago (деленда картаго),
трябва да се разруши Картаген. - Думи, с които Катон Старият завършвал всичките си речи, по какъвто повод и да говорел.
deliberaudum est diu, quod statuendum est semel (делиберандум ест диу квод статуендум ест семел),
дълго трябва да се обмисля, понеже веднъж трябва да се реши.
deliberando discitur sapientia (делиберандо дисцитур сапиенциа),
мъдростта се учи чрез мислене.
de minimis non curat Praetor (де минимис нон курат претор),
на малките неща не трябва да се отдава голямо значение.
de mortibus, nihil nisi bene (де мортибус нихил низи бене),
за умрелите не трябва да се говори нищо, освен добро.
de nihilo nihilum, in nihilum nie posse reverti (де нихило нихилум ин нихилум ние посе реверти),
нищо не ражда от нищо, нищо не може да се върне в нищо.
desideria pia (дезидериа пиа),
хубави желания, които обикновено остават неизпълнени.
despicere oportet, quicquid possis perdere (деспицири опортет квиквид посис пердере),
трябва да презираш това, което не можеш да изгубиш.
de te fabula narrator (де те фабула наратур),
за теб се разказва в баснята (подметане, когато някой не разбира).
Deus est qui regit omnia (деус ест кви регит омниа),
има един Бог, който управлява всичко.
dictum factum (диктум фактум),
речено-сторено.
didecere glere feminae in mendacium (дидецере флере фемине ин мендациум),
някои жени са се научили да плачат, за да лъжат.
dies quod donat, timeas; cito raptum venit (диес квод донат тимеас цито раптум венит),
бои се от подаръците на деня; бърже той идва да ти ги отнеме.
defficile est crimen non prodere vultu (дифициле ест кримен нон продере вулту),
мъчно е да не издадеш престъплението си с израз на лицето.
difficile satiram non (дифициле сатирам нон скрибере),
мъчно е да не пише човек сатири.
discordia fit carior concordia (дискордиа фит кариор конкордиа),
понякога свадата заякчава сговора.
diu apparandum est bellum, ut vincas celeries (диу апарандум ест белум ут винкас целериус),
дълго време трябва да се готвиш за война, за да победиш по-скоро.
diuturna quies vitiis alimenta ministrant (диутурна квиес вициис алимента министрат),
продължителната почивка е храна на пороците.
divitiae apud sapientem virum in servitude sunt, apud stultum in imperio (дивицие апуд сапиенцем вирум ин сервитут, сунт, апуд стултум ин империо),
богатството робува на мъдрия, а на глупавия заповядва.
divide et impera (дивиде ет импера),
разделяй и владей! (политическо правило на Макиавели, усвоено и прилагано от монарсите на бившата Австро-Унгарска империя, която се населяваше от разни народности, управлението на които е било възможно само чрез противопоставяне на техните интереси.
dixi! (дикси),
казах! (формула, с която некои оратори, защитници пред съд и др. завършват речта си.
dona ingeni et fortunae proposita omnibus (дона ингени ет фортуне пропозита омнибус)
даровете на ума и на щастието са достъпни за всички.
docendo discimus (доцендо дисцимус),
като учиме другите и сами се учиме.
dolorem dies consumit (долорем диес консумит),
времето унищожава скръбта.
dones eris felix, multos numerabis amicos, tempora si fuerint nubila, solus eris (донек ерис феликс мултос нумерабис амикос, темпора си фуеринт нубила солус ерис),
докато си щастлив много приятели ще имаш, изменят ли се времената, сам ще останеш.
do ut des (до ут дес),
дай за да ти дам.
dos non facit faustum conjugium, sed virtus (дос нон фацит фаустум конюгиум сед виртус),
зестрата не прави брака щастлив, но добродетелта.
dulce et decorum est pro patria mori (дулце ет декорум ест про патриа мори),
приятно и хубаво е да умреш за отечеството си (стих от Хораций, отправен до младите римляни, за да ги посъветва да подражават примера на своите прадеди).
dulcis malorum praeteritorum memoria (дулцис малорум претериторум мемориа),
сладък е споменът за изминалите нещастия.
dulcia non novit, qui non gustavit amara (дулциа нон новит, кви нон густавит амара),
не знае сладостта онзи, който не е изпитал горчивина.
dum spiro spero (дум спиро сперо),
докато дишам, надявам се, т. е. докато съм жив не губя надежда.
dum vivimus, vivamus (дум вивимус вивамус),
докато живеем, нека живеем.
dum vivant stulti vitia, in contraria currunt (дум витант стулти вициа ин контрариа курунт),
докато глупавите бягат от едни пороци, изпадат в други.
duplicatur bonitas, simul accessit celeritas (дубликатур бонитас, симул ацесит целеритас),
двойно е стореното добро, щом е на време.
dura lex, sed lex (дура лекс сед лекс),
законът е строг, но е закон! (употребява се, когато се говори за някоя неприятна наредба, на която човек трябва да се подчини).
E
еcce homo (екце хомо),
ето человекът! (думи на Пилата към евреите, когато им показал Исуса Христа с трънен венец на главата му).
eda, bibi, lude (еда, биби, луде),
яж, пий, весели се.
editio princes (едицио принцепс),
първо издание (на книга).
e duobus malis minimum eligendum est (е дуобус малис минимум елигендум ест),
от двете злини трябва да се избира по-малката.
effugere cupiditatem, regnum est vincere (ефугере купидитатем регнум ест винцере),
който отбегне страстите, е по-силен от цар.
eget minus mortalis, quo minus cupit (егет минус морталис кво минус купит),
колкото по-малко желае човек, толкова по-малко се нуждае.
ense et eratro (енсе ет ератро),
с меч и рало.
e pluribus unum (е плурибус унум),
от многото само едно. - Девиз на Съединените щати, като една република, съставена от много щати (държави).
еrrata (ерата),
списъкът на печатните грешки в едно съчинение.
error communis facit jus (ерор комунис фацит юс),
грешката на мнозина съставлява закон, мисъл изказана от Дигест в III закон).
esse oportet, ut vivas, non vivere, ut edas (есе опортет ут вивас нон вивере ут едас),
трябва да ядеш, за да живееш, а не да живееш, за да ядеш.
est regium male audire et benefacere (ест региум мале аудире ет бенефацере),
да чуваш, че те хулят, и пак да правиш добро е по-царски.
errare humanum est, sed perseverare in errore turpe est (ераре хуманум ест, сед персевераре ин ероре турпе ест),
да грешиш е човешко, но да продължаваш в грешка е позорно.
esto quod esse videris (есто квод есе видерис),
бъди каквото се виждаш да си.
etiam hosti fides servanda (ециам хости фидес серванда),
и спрямо неприятеля трябва да се спазва дадената дума.
etiam sine magistro vitia discuntur (ециам сине магистро вициа дискунтур),
пороците се учат и без учител.
et post malam segetem serendum (ет пост малем сегетем серендум),
и след лоша жътва трябва да се сее.
et in Arcadia ego (ет ин Аркадиа его),
и аз живея в Аркадия! (Възклик за ефимерността на щастието).
etiam sine lege poena est conscientia (ециам сине леге пена ест консциенциа),
съвестта наказва, дори без да е осъдил законът.
etiam sanato vulnere cicatrix manet (ециам санато вулнере цикатрикс манет),
дори от излекувана рана остава белег.
et miseriarum portus et partientia (ет мизериарум портус ест пациенциа),
търпението е пристанище на нещастните.
et monere et moneri proprium est verae amicitiae (ет монере ет монери проприум ест вере амицицие),
да мъмреш и да бъдеш мъмрен е присъщо на истинското приятелство (Цицерон).
ex abrupto (екс абрупто),
внезапно, без подготовка.
ex aequo (екс еквуо),
по равно, наравно.
ex cathedra (екс катедра),
от височината на катедрата, т. е. с авторитет.
ex commodo (екс комодо),
удобно, без притеснение.
ex-libris (екс либрис),
измежду книгите. Този израз поставя човек върху собствените си книги, заедно с името си, инициалите или някакъв особен белег, в знак на собственост.
ex nihilo nixil (екс нихило нихил),
от нищо не може да произлезе друго освен нищо (философски възглед на Лукреции и на Епикур).
exegi monumentum aere perennius (екзеги монументум ере перениус),
издигнах паметник по-траен от бронза! (първият стих от 30-та и последна песен от III-та книга на Хорациевите "Оди".
ex nunc (екс нунк),
от сега (нататък).
ex officio (екс официо),
по служба, служебно, по длъжност.
ex ore parvulorum veritas (екс оре парвулорум веритас),
из устата на малките излиза истината.
ex professo (екс професо),
в качеството на човек, който познава напълно предмета си (напр.: говоря екс професо).
ex tunc (екс тунк)
от тогава насам, до сега.
exceptis excipiendis (ексцептис ексципиендис),
с изключение на онова, което трябва да бъде изключено (напр.: това е едно общо правило, ексцептис ексципиендис).
excusatio non petita, accusatio manifesta (екс кузацио нон петита, акузацио манифеста),
непоискано извинение потвърждава едно обвинение.
ex ungue leonem (екс унгве леонем),
по нокът (ще познаеш) лъва, т. е. един художник ще познаеш по няколко малки драски, (тонове, стихове и пр.).
ex vitio alterius sapiens emendat suum (екс вицио алтериус сапиенс емендат суум),
мъдрият поправя своята грешка, като гледа чуждата.
ex uno disce omnes (екс уно дисце омнис),
от едно научи всичко; от едно съди за цялото.
experientia docet stu etos (експериециа доцет сту етос),
опитът учи глупците.
exempla sunt odioda (екземпла сунт одиода),
примерите обиждат.
ex omnilus aliquid, ex toto nihil (екс омнилус аликвид екс тото нихил),
от всичко по нещо, от цялото нищо.
experientia est oplima rerum magistra (експериенца ест оплима рерум магистра),
опитът е най-добрия учител.
experto crede Roberto (експерто креде Роберто),
вервай в Роберта, който го знае от опит; отговаря на българското : питай патило.
exceptio probat regulam (ексцепцио пробат регулам),
изключението доказва правилото.
exire magnus ex tugurio vir potest (ексире магнус екс тугурио вир потест),
и от колиба може да излезе велик мъж.
extrema semper de antefactis iudicant (екстрема семпер де антефактис юдикант),
краят винаги преценява предишните постъпки.
exitus acta probat (екзитус акта пробат),
успехът хвали делата.
ex lingua stulta veniunt incommode multa (екс лингва стулта вениунт инкомода мулта),
от глупавия език произтичат много нещастия.
ex minimis seminibus nascuntur ingentia (екс минимис семинибус наскунтур ингенциа),
от малки семена изникват големи неща.
F
facile omnes, cum valemus, recta consulia aegrotis (фациле омнес кум валемус ректа консулиа егротис),
всички, когато сме здрави, даваме добри съвети на болните.
factotum (фактотум),
човек, комуто се възлага да върши всичко.
fama volat (фама волат),
мълвата лети, т. е. разпространява се много бързо.
famam curant multi, pauci conscientiam (фамам курант мулти, пауци консциенциам),
мнозина се грижат за славата си, малцина за съвестта си.
fas est ab hoste doceri (фас ест аб хосте доцери),
позволено е да се учи човек и от неприятел.
felix qui rerum potuit conoscere causas (феликс кви рерум потуит коносцере каузас),
щастлив е, който е можал да узнае причината на нещата (Виргилий).
fervet opus (фервет опус),
кипи животът.
festina lente (фестина ленте),
бързай бавно! Думи, приписвани на римския император Август.
festinationis comites sunt error et paenitentia (фестинационис комитес сунт ерор ет пенитенциа),
грешките и разкаянието са съпътници на бързането.
fiat justitia, pereat mundus (фиат юстициа переат мундус),
да владее правдата, ако ще да погине света.
fidem qui perdit, perdere ultra nil potest (фидем кви пердит пердере ултра нил потест),
който е изгубил доверие, нищо повече не може да изгуби.
finis coronat opus (финис коронат опус),
краят, завършекът увенчава делото.
fletus aerumnas levat (флетус ерумнас леват),
плачът облекчава тъгата.
fluctuat nec mergitur (флуктуат нек мергитур),
клатушка се, но не потъва. Девиз на гр. Париж, чиято емблема била още в старо време един кораб над вълни.
formosa facies muta commendatio est (формоза фациус мута комендацио ест),
красивото лице е нема препоръка.
fortuna nimium quem fovet, stultum facit (фортуна нимиум квем фовет стултум фацит),
щастието прави глупав оногова, когото прекалено покровителствува.
fortunam citius reperias, quam retineas (фортунам цициус репериас квам рецинеас),
по-лесно е да намериш щастие, отколкото да го задържиш.
fraus est accipere, quod non possis reddere (фраус ест акципере квод нон посис редере),
коварство е да получиш това, което не можеш да върнеш.
frangar non flectar (франгар нон флектар),
чупя се, но не се огъвам, (употребява се за изразяване силата на характера.
fruges consumere nati (фругес консумере нати),
родени за да пасят (употребява се за хора които бездействуват).
frugit irreparabile tempus (фругит ирепарабиле темпус),
времето бяга (лети) безвъзвратно (Виргилий),
frustra habet, qui non utitur (фрустра хебет кви утитур),
напраздно притежава онзи, който не го използува.
frustra rogatur, qui miserere non potest (фрустра рогатур кви мизерере нон потест),
напразни са молбите към този, който не може да се съжали.
G
gaudeamus igitur, juvenus fum sumus! (гаудиамос игитур ювенес дум сумус),
да се веселим, прочее, докато сме млади; началните думи на традиционната песен на латински език, която обичат да пеят студентите в Германия в чест на своите професори и пр.
gaudet tentamine virtus (гаудтг тентамине виртус),
добродетелта се радва в изкушение.
gaudia principium nostri sunt saepe doloris (геудиа принципиум ностри сунт сепе долорис),
радостта често е начало на нашата скръб.
generatio aequivoca (генерацио еквивока),
първично зараждане.
generosos animos labor nutrit (генерозос анимос лабор нутрит),
трудът храни благородните души.
generosus equus haud curat latratum canum (генерозус еквуус хауд курат латратум канум),
породистият кон не обръща внимание на лая на псетата.
genus iritabile vatum (генус иритабиле ватум),
лютият род на поетите (така Хораций представя раздразнителността на поети и писатели).
gladii jus et potestas (гладии юс ет потестас),
правото и силата на меча.
gloria invidiam invidia seguitur (глориа ивнидиам инвидиа сегуитур),
завистта следва силата.
gloria in excelsis Deo (глориа ин ексцелзис део),
слава на вишних Богу!
gloria victis (глориа виктис),
слава на победените (девиз върху паметници на паднали войници-герои).
Gnothi telos (гньоти телос),
по гръцки - познай целта, която преследваш.
graecum est, non legitur (грекум ест, нон легитур),
по гръцки е, не се чете. Така се е писало и говорило през средните векове, когато гръцкия език не е бил добре познат. Употребява се за неща, които не могат да се разбират.
gradus futuri est finis praesentis mali (градус футури ест финис презентис мали),
краят на настоящето зло е стъпка към бъдеще такова.
gratis pro Deo (гратис про део),
за Бог да прости, даром.
gravissimum est imperium consuetudinis (грависимум ест империум консуетудинис),
най-тежка е властта на навика.
gravissima est probi hominis iracundia (грависима ест проби хоминис иракундиа),
най-тежък е гневът на честния човек.
grosso modo (гросо модо),
на едро, горе-долу, приблизително, без подробности.
H
habent sua fata libeli (хабент суа фата либели),
имат своя съдба (и) книгите - израз на латинския поет-граматик Теренциан Мавър.
Hannibal ante portas (Ханибал анте портас),
Ханибал е пред вратите (на Рим). Употребява се, за да се изтъкне една грозяща опасност.
heu! quam difficilis gloriae custodia est (хеу! квам дифицилис глорие кустодиа ест),
о, колко е мъчно да се запази славата.
hoc natura est insitum, ut quem timueris, hun semper oderis (хок натура ест инситум ут квем тимуерис хун семпер одерис),
природен закон е да мразиш оногова, от когото се боиш.
hodie mihi, cras tibi (ходие михи крас тиби),
днес на мен, утре на тебе, т. е. злините сполетяват по ред людете.
homo bonus semper tiro est (хомо бонус семпер тиро ест),
добрият човек е винаги един новак (начинающ).
hominem quaero! (хоминем кверо),
търся човека!
hominis tota vita nihil aliud est, quam ad mortem iter (хоминис тота вита нихил алиуд ест квам ад мортем итер),
целият човешки живот не е нищо друго, освен път към смъртта.
hominem experiri multa paupertas iubet (хоминем експерити мулта паупертас юбет),
бедността принуждава човека да прави много опити.
homo homini lupos (хомо хомине лупос),
човек за човека е вълк! (израз на Плавт, възприет от Бейкън и Хобс като характеристика на лошите качества, вродени у човека).
homo ornat locum, non hominem locus (хомо ор-нат локум, нон хоминем локус),
човек краси местото, а не местото човека.
homo, qui tacere nescit, nescit dicere (хомо кви тацере несцит, несцит дицере),
човек, който не знае да мълчи, не знае да говори.
homo sum: humani nihil a me alienum puto (хомо сум: хумани нихил а ме алиенум путо),
човек съм и сметам, че нищо човешко не ми е чуждо (стих от Теренций, в който се изразява човешката солидарност).
humanitatis optima est certatio (хуманитатис оптима ест цертацио),
най-похвално е съревнованието в човечност.
honesta fama est alterum patrimonium (хонеста фама ест алтерум патримониум),
доброто име е второ наследство.
honesta mors turpi vita potior (хонеста морс турпи вита поциор),
честната смърт е по добра от позорния живот.
honores mutant mores (хонорес мутант морес),
почести менят нрави (правят да се изменят нравът на човека).
honos honestum decorat, inhonestum notat (хонос хонестум декорат инхонестум нотат),
за честния честта е украшение, за нечестния петно.
I
iacet omnis virtus, fama nisi late paret (иацет омнис виртус фама низи лате парет),
всяка заслуга остава в неизвестност, ако мълвата не я разгласи.
ibidem (ибидем),
пак там, на същото място (употребява се, когато се цитира няколко пъти едно и също съчинение).
ibi pote velet populus, ubi leges valent (иби поте валет популус уби легес валент),
там е силен народът, дето се зачитат законите.
id agas, tuo te merito ne quis oderit (ид агас туо те мерито не квис одерит),
така постъпвай, че никой да не те мрази заслужено.
id alteri crimini no dabis, quod ipse fecisti (ид алтери нон дабис квод ипсе фецисти),
не вменявай във вина другиму това, което сам си извършил.
idem (идем),
същият или същото (употребява се за избегване на повторения).
ignoramus et ignorabimus (игнорамус ет игнорабимус),
не знаем и не ще знаем, думи на естественика Дюбоа Раймонд за основните въпроси на човешкото познание, т. е. световни загадки (същност на душа, материя, и др.).
ignorantia legis neminem exusat (игноранциа легис неминем екскузат),
незнаене закона не извинява никому.
ignosce saepe alteri, nunquam tibi (игносце сепе алтери нунквуам тиби),
прощавай другиму често, на себе си никога.
ignoti nulla cupido (игноти нула купидо),
за непознатото никакво силно желание няма.
imago animi vultus est (имаго аними вултус ест),
лицето е огледало на душата.
immodica ira gignit insaniam (имодика ира гигнит инсаниам),
неумереният гнев ражда безумие.
imedit ira animum, ne possis cernere verum (импедит ира анимум не посис цернере верум),
гневът пречи да не можеш да видиш истината.
imperium in imperio (империум ин империо),
държава в държава, кога известни лица в една държава избягват да се подчиняват на общодържавните закони, а се подчиняват на свои и в такъв случай изглеждат като че ли представляват друга държава.
in abstracto (ин абстракто),
в абстрактността, т. е. без да се държи сметка за действителността.
in corpore (ин корпоре),
вкупом; в пълен състав.
in globo (ин глобо),
изцяло, вкупом, глобално.
in aeternum (ин етернум),
във вечността, т. е. за винаги.
in cauda venenum (ин кауда вененум),
в опашката е отровата (когато искаме да кажем, че жлъчността се проявява в края на една реч или на едно писмо).
in extenso (ин екстензо),
изцяло, на дълго и широко, обширно.
in extremis (ин екстремис),
в крайния, последния момент (напр.: изповедвам се ин екстремис).
in infinitum (ин инфинитум),
до безконечност, до безкрайност.
in dubiis abstim (ин дубиис абстим),
в колебанието си спри да вземаш всякакво решение.
insertus animus dimidium est sapientiae (инцертус анимус димидиум ест сапиенцие),
съмнението е половин мъдрост.
in amore forma plus valet, quam auctoritas (ин аморе форма плус валет квам аукторитас),
в любовта хубостта има по-голямо значение от властта.
in amore semper mendax iracundia est (ин аморе семпер мендакс иракундиа ест),
в любовта винаги гневът е престорен.
in facto (ин факто),
на дело, в действителност.
in honorem (ин хонорем),
в чест.
in hoc signo vinces (ин хок сигно винцес),
с този знак ще победиш. - Според преданието, когато император Константин тръгнал да воюва срещу Максенций, на небето се появил кръст с горните думи.
iniquum est collapses manum non porrigere (иниквуум ест колапсис манум нон поригере),
несправедливо (жестоко) е да не подаваш ръка на падналите (Сенека).
ingrato tellus homine nil peius creat (инграто телус хoмине нил пеиус креат),
нищо по-лошо земята не създава от неблагодарния човек.
inimicum, quamovis humilem, docti metuere est (инимикум квамовис хумилем докти метуере ест),
мъдрият се бои и от най-слабия враг.
in limine (ин лимине),
на прага, в самото начало.
in medias res (ин медиас рее),
в самия въпрос, в средните работи.
in medio stat virtus (ин медио стат виртус),
добродетелта стои по средата, т. е. не отива до крайности.
in memoriam (ин мемориам),
в памет на, в спомен, за спомен.
in nihil sapiendo vita est in iucundissima (ин нихил сапиендо вита ест юкундисима),
животът е приятен, когато не мъдруваме.
in omnia paratus (ин омниа паратус),
готов за всичко.
intus et in cute (интус ет ин куте),
вътре и под кожата; прен. основно: той го познава интус ет ин куте.
in partibus (ин партибус),
в страните (на неверващите). Този израз се употребявал за епископи с чисто почетни титли, без никаква юрисдикция. Днес за ирония, се казва за министър, висш чиновник и др., които нямат занятие или са без функции.
in rerum natura (ин рерум натура),
в природата (естеството) на нещата.
in secula seculorum (ин секула секулорум),
отговаря на старобългарското, во век и веков: във вековете на вековете, вековечно.
instar omnium (инстар омниум),
по подобие на всички.
in statu quo ante (ин стату кво анге),
в по-раншното, т. е в същото положение.
intensus arcus nimium facile rumpitur (интензус аркус нимиум фациле румпитур),
прекалено обтегнатият лък лесно се чупи.
intelligenti pauca (интелигенти паука),
на човек, който знае да разбира, малко думи са потребни.
in tempore opportuno (ин темпоре опортуно),
в благоприятния момент.
inter arma silent leges (интар арма силент легес),
между оръжията законите мълчат, т. е. там, дето говори оръжието, законите остават мъртва буква.
in terminis (ин терминис),
на края, на последно място, в последния момент.
inter nos (интер нос),
помежду нас, т. е. помежду нас да си остане.
inter os et offam multa accidere possunt (интер ос ет офам мулта акцидере посунт),
между устата и залъка много нещо може да се случи.
in Venere semper certat dolor et gaudium (ин Венере семпер цертат долор ет гаудиум),
в любовта винаги се борят скръбта и радостта.
inventus-ventus (инвентус-вентус),
младостта минава като ветъра.
in usum Delphini (ин узум Делфини),
за употреба на престолонаследника или дофина.
ipso facto (ипсо факто),
по силата на самото дело, на фактите.
ipso jure (ипсо юре),
по силата на правото, на закона.
ira furor brevis est (ира фурор бревис ест),
гневът е краткотрайна лудост (стих от Хораций).
iratus, cum ad se rediit, sibi tum irascitur (иратус кум ад се редиит сиби тум ирасцитур),
разгневеният, щом се опомни, се гневи на себе си.
is fecit cui prodest (ис фецит кви продест),
тоз го направи, който има от това изгода.
iter est, quacumque dat prior vestigium (итер ест квакумкве дат приор вестигиум),
всеки може да мине, дето преди него е оставено човешка следа.
iusta atque audire magistratum decet (юста аткве инюста аудире магистратум децет),
на управника прилича да изслуша справедливото и несправедливото.
L
labia pudenti (лабиа пуденти),
срамните устни.
labores parturientum (лаборес партуриентум),
родилните болки.
labor vincit omnia (лабор винцит омниа),
трудът всичко побеждава.
labor non onus, sed beneficium (лабор нон онус сед бенефициум),
трудът не е бреме, а благодеяние.
labore peracto, quiis jacanda (лаборе перакто квиис юканда),
след извършена работа, почивката е приятна.
lacrimae pondera vocis habent (лакриме пондера воцис хабент),
сълзите имат силата на гласа.
lascivia et laus nunquam habent concordiam (ласцивиа ет лаус нунквам хабент конкордиам),
разпуснатостта и добродетелта никога не живеят в съгласие.
lapis phiiosophorum (лапис философорум),
философски камък, който според алхимиците, имал свойство да превръща металите в злато.
lapsus calami (лапсус калами),
грешка на перото, т. е. при писането.
lapsus linguae (лапсус лингве),
грешка на езика, т. е. при изговарянето.
lassata necdum satiata (ласата некдум сациата),
изморена, но не още наситена (израз, с който Ювенал описва ненаситната похот на Месалина при нощните приключения).
latu sensu (лату сенсу),
в широкия смисъл на думата.
lege artis (леге артис),
по правилата на изкуствата.
leo a laportibus insultatur mortuus (лео а лапорибус инсултатур мортуус),
с умрелия лъв дори заяците се гаврят.
levis sit tibi terra! (левис сит тиби тера),
лека ти пръст!
leve fut onis, quod bene fertur (леве фут онис квод бене фертур),
лек става товарът, който добре се носи.
lex loci (лекс лоци),
местен закон (или обичай).
lex non scripta (лекс нон скрипта),
неписан закон, т. е. обичайното право.
libenter homines id, quod volunt, credunt (либентер хоминес ид квод волунт кредунт),
хората на драго сърдце вярват в това, което желаят.
libido sexualis (либидо сексуалис),
полово влечение.
linguam compescere virtus non minima est (лингвам компесцере виртус нон минима ест),
не е малка добродетел да обуздаеш езика си.
loco dolenti (локо доленти),
на болното место (медицински израз).
loco citato (локо цитато),
на цитираното (посоченото, гореказаното) место.
locum tenens (локум тененс),
заместник, наместник.
locus criminis (локус криминис),
местото, където е извършено престъплението; местопрестъпление.
lucrum sine damno alterius fieri non potest (лукрум сине дамно алтериус фиери нон потест),
печалбата за едного е загуба за другиго.
lupus in fabula (лупус ин фабула),
говорят за вълка, а той е в кошарата.
Източник: и